Живот отвъд границите на разбираемото
Едва ли има човек, който да не е чувал за каталунския творец Салвадор Дали. Мъжът-дете, съчетаващ две паралелни вселени през целия си земен път, носещ детски наивинитет и зряла самонадеяност в едно. Определян като най-великият типичен сюрреалист, Дали успява да вплете в ежедневието си своя католически, религиозен опит и да го вмъкне в художествената материя на времето.
В началото на творческия си път, Дали е силно повлиян от произведенията на Ницше и категоричното отричане на Бог, което той изповядва. Ницше пробужда мисълта за Бога в твореца, както и редица други противоречиви въпроси, на които търси отговорите. Дали се потапя до корен във философията му като „единствения кокал за оглозгване“, както пише в дневника си , остават мустаците му. Дали определя мустаците като „трагична константа в мъжкото лице“. До такава степен е обладан от теориите на Ницше, че Салвадор заявява категорично, че иска да го надмине по всичко. … Това провокира сюрреалиста да пусне прословутите си мустаци, които остават разпознаваем негов белег.
„Моите нямаше да са потискани, катастрофични, натежали от Вагнерова музика. Не! Щяха да бъдат дълги и тънки, импириалистки и насочени към небето, подобно на вертикалния мистицизъм.“
И така, архетипът, който буди такова голямо възхищение и влияние върху живота и разбиранията на испанския художник, води до отричането на семейството му от него. Прекомерното му изучаване и придържане към атеизма, са причина за окончателно скъсване на връзката с баща му завинаги.
Дали подчинява живота и творчеството си в ръцете на своята сродна душа, учител и спътник от руски произход, Гала, която среща едва на 25 годишна възраст, когато встъпва в света на изкуството все още плахо. В началото на запознанството си, Гала все още е омъжена за известният френски поет Пол Елюар, с когото имат и една (нежелана от нейната страна) дъщеря. Любовта между рускинята и испанския художник не пламва от пръв поглед. По-скоро, Гала вижда в Дали потенциал , който той до този момент не е реализирал и не е разкрил пред света. Интересното е, че освен че Гала е възрастово по-голяма от Дали, чисто емоционално и житейски, тя е доста по-зряла и амбицирана от него. Това е добре дошло за испанския творец, който пък има нуждата да бъде подчиняван, контролиран и напътстван през цялото време.
Дали определя Гала като свръхчовек, свръхжената в неговия живот. Той се отдава изцяло на посоките, които тя му предначертава. Гала съзира във вродения стремеж към противоречия, който той носи в себе си, идеално средство за постигане на успех. Абсолютният сюрреалист, проповядва пълното отсъствие на естетически и морални ограничения в творчеството.
Може смело да твърдим, че Гала помага на каталунския художник свободно да изрази лудостта си и да намери своя бунтарски творчески път, който не остава за дълго незабелязан. Не е за подценяване факта, че ексцентричността, чрез която живее, до голяма степен привлича много повече вниманието на хората, отколкото самото му творчество. Еклектиката в творбите на Дали е отражение, както на емоциите и чувствата, които бушуват в него, така и на сексуалната му ориентация, с която Гала успя да живее.
Гала и Дали обожават охолството, богатия и пищен живот и поради тази причина непрестанно търсят източниците , чрез които да си ги набавят. В писмо до бившия си съпруг, Пол Елюар, Гала пише:
„-Силен си не когато предизвикваш обожание, а когато внушаваш срам.
-Но…Парите…
-Парите са всичко, Пол. Материалното е единственият начин за вдъхваше на обожание, желание, завист…“
Гала и Дали успяват да си изградят свой хармоничен свят на базата на еднаквия си мироглед. Страстта към притежаването на все повече и повече, стремежа към богатство и лукс, до голяма степен провокира свободното търсене на скандал и на неодобрение от обществеността. Животът на двойката е подчинен и на неограничената свобода, която и двамата търсят и си дават.
Но откъде извира този категоричен и непроменен път, който Дали и Гала извървяват без капка колебание и страх от провал? Грешките, според Дали са свещени. Опитите за поправянето им според него не са решение. Напротив, рационализацията и тълкуването им довеждат до извисяването и разграждането.
„Не се страхувайте от съвършенството.
Вие никога няма да го постигнете.“
Магнетизмът в живота и за Дали, и за Гала е в участието, в непрекъснатия водовъртеж на промените, независимо какви са те. В приобщаването на артиста към непрестанния процес на съзидание. Това е и ролята на артиста според тях и очевидно печеливш движещ механизъм. Двамата заедно намират пролуката за успеха и в упражняването на живота, в непрекъснатото движение и не на последно място в ловкостта , непоколебимостта и безстрашието при сграбчване на случайностите.
"Грешките са почти винаги нещо хубаво, свещено. Никога не се опитвай да ги поправиш. Точно обратното - осмисли ги, разбери ги добре. Чак след това ще можеш да ги оцениш"
