27
Пон, Сеп
8 Нови статии

Актрисата Мартина Апостолова: “Съвременният театър трябва да задава въпроси, но не и да дава отговори”

На сцената
Typography
  • Smaller Small Medium Big Bigger
  • Default Helvetica Segoe Georgia Times

-Кое Ви провокира да поемате по пътя на изкуството и в кой момент разбрахте, че това е посоката, в която искате да се развивате?

По един или друг начин още от дете изкуството винаги е присъствало в живота ми, било е част от интересите и хобитата ми. От шест годишна свиря на китара, дори посещавах уроци 15 години. В музиката не успях да се развия докрай, защото винаги имах много тревожно усещане преди да изляза на сцена и не успявах да покажа потенциала си на 100%. Китарата остана на заден план, когато започнах да се занимавам с футбол. Но рано или късно „твоето нещо“ те намира. И така на шега кандидатствах в Нов Български Университет. Но на изпита се случи нещо странно. Бях се подготвила сама. Бях притеснена, но това беше съвсем друго притеснение от това, което познавах от музиката. Излязох на сцената и усетих една магична летаргия, сякаш съм на сантиметър от земята. Това беше моментът, в който разбрах, че независимо дали ме приемат или не – това е нещото, което искам да правя. Е, приеха ме, и вече десет години се занимавам с това.


 
 

-Ще си позволя да цитирам думите на Виктор Юго: “Има два начина за възпламеняване на публиката - чрез великото и чрез истинското. Великото запленява масите, а истинското - индивида”. Според Вас, към кого трябва да е насочен съвременният театър? Трябва ли непременно да съдържа елемент на зрелище, за да предизвика вниманието на публиката?

Всеки път си давам сметка колко са вечни и актуални класиците. Благодаря за този цитат. Съвременният театър, и като цяло съвременното изкуство, със сигурност трябва да вълнува зрителя. То не трябва да търси внимание, а път към човешката същност – същността на индивида. Трябва да задава въпроси, но не и да дава отговори, а напротив – да замисли публиката, да я накара тя да търси отговорите. Със сигурност не ми допада изкуството, което обслужва публиката и ѝ поднася на тепсия цялата информация, която е закодирана. Както казва моят ментор Цветана Манева – „няма нито един глупак долу в салона (публиката), оставете ги да помислят, да си позволят да се развълнуват, да бъдат раними. Не ги подценявайте.“. Аз самата като зрител не обичам да ми се обяснява по три пъти едно и също нещо – хем да ми се каже, хем да ми се покаже, че и да се изиграе. Не! Харесвам многопластовостта и необяснимостта. Нямам нищо против да не разбера едно произведение. От такова изкуство и се старая да бъда част, и да правя. Нямам нищо против зрелищния театър, стига той да не се превръща в цирк. Мога да дам пример с един невероятен български режисьор – Петринел Гочев – той прави зрелищни спектакли, главозамайващи, но никога няма цирк в тях. Там присъства само „тъгата на Клоунът“.

 

-Кои са любимите Ви класически литературни произведения, които обичате да препрочитате и има ли образ, в който бихте искали да се превъплътите на сцената?

Обичам „Брулени хълмове“, много ме развълнува в тийнейджърските ми години и някак се е запечатала в мен. „Идиот“ на Достоевски, „Лолита“ – Набоков. В театъра мечтата ми е да се превъплатя в ролята на княз Мишкин.

 
-Ако можехте да оприличите живота си и пътя си до тук с определен литературен или филмов герой, кой би бил той и защо?

Страхотен въпрос, никога не съм се замисляла. Обожавам героите на Джани Родари. Но не мисля, че бих могла да оприлича мен или живота ми с някой герой. Иска ми се аз да съм нещо ново.

 

 

-В момента работите ли по нов проект? И къде и кога публиката може да Ви гледа?

В момента се намирам в едно от най-големите предизвикателства, които са ми се случвали – на снимачната площадка на новия филм на Надежда Косева („Ирина“) съм. Но не като актриса. Аз съм човекът, който се занимава с всички актьори, защото Надя избра този път да работи само с т.нар. натурсчици. Ролята ми е да науча тези хора да бъдат актьори за отрицателно време и да бъда до Надя в режисирането. Оказва се, че сме добър тандем не само като актриса и режисьор, ами и като хора зад камерата. Вълнуващо е и нямам търпение да разкрия повече за този филм. На 23.06.21г. имаме онлайн премиера с последното творение на Възкресия Вихърова – четири сериен онлайн пърформънс „Когато Аз бях ТИ“ (доку-фикшън). Иначе театралния сезон закривам на 29.06 с представлението „Нощта на покера“ по мотиви от „Трамвай желание“ на Тенеси Уилиамс. Режисьор е Касиел Ноа Ашер. Каня ви от 19:00 в театър Азарян. А наесен има няколко неща, с които ще изляза. Също така ще продължим да играем „WoMan“ на Марион Дърова, с което тя спечели ИКАР. Така че, стига зрителите да имат желание – изкуство има и се случва. Важно е да прекрачим прага на театрите и да жадуваме изкуството.