23
Чет, Сеп
10 Нови статии

Чарли Чаплин и неговия необуздан танц

На сцената
Typography
  • Smaller Small Medium Big Bigger
  • Default Helvetica Segoe Georgia Times

16 април 1889г. е повратна за историята на киното. На тази дата в Лондон, Великобритания се ражда една от най-големите фигури в историята на филмовата индустрия, част от ерата на нямото кино Чарли Чаплин. Режисьор, композитор, сценарист, Чаплин радва публиката 74 години. Сред знаменитите му превъплащения, които и до ден днешен предизвикват възхищение е този на Скитника. "Светлините на града", "Треска за злато", "Модерни времена", "Великият диктатор", "Хлапето", "Циркът", са сред филмите, чрез които Чаплин се разписва на този свят и оставя траен белег.Чарли Чаплин е носител на два Оскара -  от 1929г и  от 1972г.

 

"От шест години насам Смъртта ме посещава всяка Коледа. Сяда близо до мен и ме чака. Тогава аз обличам костюма на Скитника и изигравам за нея някой от моите скечове. Ако тя се разсмее, ми отпуска още една година живот. Такъв е нашият договор - няма да умра, докато продължавам да я  забавлявам. Но тази вечер тя ще седи в моето кресло сдържана и сериозна, дори и да изпълня най-перфектния гег. Усещам го с костите си, а те никога не са ме лъгали: предстои ми да сляза от сцената..."

 

"Казват, че Вселената се е появила след огромен и непонятен за ума взрив. Според мен трябва да се е случило на някоя циркова арена. Една жена е летяла във въздуха, един мъж е уловил движенията й с магическа кутия, за да ги възпроизвежда безкрайно, докато насели земята със сенки и я напълни с дървени стърготини, смях и сълзи. Няма как да не се е случило точно така, Кристофър, защото всяка еквилибристика е възможна само в безпорядъка на любовта"

 

киното излях цялата си страст, целия споходил ме живот заедно с безднадеждната ми свенливост. Така киното ме спаси"

 

 "Да проумееш, че съвършенството отлита е твърде жестоко, а да го преследваш цял живот е самонадеян и безполезен жест"

 

"Стана ми ясно, че най-накрая всяко нещо е върнато за цял живот на мястото му в крехкото несъвършенство на равновесието"

 

"Книгите винаги са изпълнени с различни подробности, но за да ги извлечеш оттам, трябва да разгледаш всяка глава като мазе или таван, претъпкани със семейни реликви, захвърлени вещи и предмети все още в употреба"

 

"Страстите много пъти са ме правили смешен; не само в очите на околните, но и в моите собствени"

 

"Нямаше ли да е по-добре, ако идвахме на този свят вече поосакатени?"

 

из "Последният танц на Чарли Чаплин", Фабио Стаси