Пиесата „Когато дъждът спря да вали“ на Андрю Бовел, с режисьор Зорница София само с един замах въвеждат зрителите в разпилените съдби на едно семейство. Действието обхваща 1959 г. – 2039 г., за да възстанови нарушения с времето житейски пулс на героите.
Постановката започва през 2039 г., когато апокалиптичният дъжд е вече факт. Както климатичният баланс, така и вътрешният на персонажите е вече дълбоко нарушен.
Героите с лекота пробягват разстоянието Англия – Австралия, за да открият решение на тази душевна буря, която ги измъчва и не им позволява да прогледнат в действителността.
Но това бягство във времето е направено по толкова завладяващ и плавен начин, че зрителят почти не усеща настъпващата пространствена и времева промяна.
Решението декорът да е само от щайги и една метална маса, сменящи непрекъснато предназначението си, успява да подсили и очертае още повече човешките настроения, емоциите и оковите, в които са ограничени.
Житейското течение е отнесло героите един след друг и е задълбочило отчуждението на вътрешните им светове. За тях няма тук и сега, а само минало и бъдеще. Персонажите се опитват да се избавят от кошмарите на собственото си време и състояние. Всеки един от тях намира своето лично бягство – дали ще е чрез приказки за рибената супа или времето, или пък в бутилката вино е без значение.
Реалността на взаимоотношенията между героите е непреодолима. Грехът от неизказаното, премълчаното и стореното се пренася заедно с тях отвъд времето и пространството, а заедно с тях и неспиращия дъжд… Дъждът отмива всичко, но не и мислите, и отношенията в това семейство. Живеене само заради самия живот. Това водят Габриел и близките му през повечето време. Инерцията да се съществува без смисъл и непрекъснато да се бяга, и да се гонят мислите в търсене на отговори.
„Когато дъждът спря да вали“ печели публиката с текст, актьорски състав, сценография, дело на Чавдар Гюзелев и музика на Калин Николов. Изчистеността на цялостната картина от излишни елементи, които да разсейват зрителските сетива прави постановката да изглежда изискано и съвсем в тон със звученето й.
„Когато дъждът спря да вали“
Малък градски театър „Зад канала“
Участват: Пенко Господинов, Иво Аръков, Илка Зафирова, Василена Атанасова, Ирини Жамбонас, Христина Караиванова, Петър Калчев
