25
Пон, Ян
8 New Articles

Сладко „Тирамису” с горчив привкус – поредният шедьовър на Театър „София”

На сцената
Typography
  • Smaller Small Medium Big Bigger
  • Default Helvetica Segoe Georgia Times

Скъпи читателю, днес ще ти разкажа някои неща за тирамисуто. Не, не за популярния и вкусен десерт, а за постановката на театър „София”, която носи името му – „Тирамису”. Пиеса, изградена почти изцяло от женски екип, с автор полякинята Йоана Овшанко и засягаща много теми, касаещи модерната жена.

Сигурно ще е доста оригинално да започна с нещо закачливо, касаещо съставките на сладкото изкушение или да споделя някоя рецепта за приготвянето му. Няма! Вместо това, позволете ми предварително да се извиня, че съм мъж и е много вероятно да не разбирам напълно женската природа, психика и емоционалност. Все пак, както каза Хърмаяни на Рон в поредицата за Хари Потър, мъжете имаме емоционалния обхват на чаена лъжичка. Но това е една друга дълга, необятна тема...

Истината е, че каквото и да напиша за „Тирамису”, ще е малко. И гарантирам, че ако посветите някоя от вечерите си, за да го изгледате, няма да сбъркате. Историята ни пренася в офиса на успешна рекламна агенция, в която работят седем жени. Поетапно се запознаваме с всяка една от тях отделно, но ги виждаме и заедно в конкретни ситуации. Изключителен ход на авторката са седемте монолога на всяка една от героините, които ни потапят в тяхната си действителност. И тук всъщност се потвърждава широко известната истина, че пред останалите всички слагаме маска и играем, а реалността е доста по-различна. Нещо, което важи в пълна степен не само за жените, но за човешките същества като цяло – зад привидно лъскавото и успешно ежедневие се крият много болка, проблеми, тъга, комплекси и сълзи. Мога и просто да ви припомня „Клоунът” на великия Васил Найденов, където лирическият герой сваля разтегнатото от смях лице, за да хване собственото си пред огледалото. След което си тръгва – уморен, обикновен, изгубен в прегръдката на мрака. Горе-долу подобна е съдбата и на дамите в „Тирамису”.

Лилия Маравиля е в ролята на собственичка на рекламната агенция. Бизнесът цъфти, парите се трупат, но отношенията със съпруга й не са брилянтни, а тя така и не може да се отърве от комплексите си, произтичащи от произхода й от малък град и бедност в детството.

Героинята на София Маринкова не спира да изпитва несигурност относно външния си вид, а проблемите решава с безразборно пазаруване на скъпи вещи.

Дария Симеонова е безупречна, разказвайки на приятелките си за поредните сексуални постижения, преди да разкрие на публиката, че всъщност харесва жени.

Лора Мутишева не спира да търси отговор на неуредиците в живота си, посещавайки екстрасенси, астролози, и доверявайки се на фън шуй.

 Неда Спасова е брилянтна в ролята на жена, срещнала любовта преди години, но с разбито сърце. Забременява, мъжът й я изоставя, тя прави аборт, и вече не може да има деца.

Снежана Макавеева трогва с изповедта си, че баща й контролира живота й изцяло, а динамиката на взаимоотношенията им е меко казано нездравословна.

Огромни суперлативи и за Силвия Петкова, натоварена със задачата да разсмее публиката чрез трагизма на героинята си – нещо, което тя осъществява със замах.

Всяка една от дамите е успешна в кариерата си, с висок стандарт, но бореща се с демоните си. Да, защото никога нищо не е просто черно и бяло. Всеки има своята лична драма, която опитва да преодолее по един или друг начин. И зад всяка усмивка се крие по малко тъга, по малко болка, че дори и по малко фалш, ако искате. И не винаги материалното е това, което ни прави истински щастливи. Всъщност, почти никога не е.

Пък би било хубаво, ако се замисляхме за това и в ежедневието. Ако оценявахме, че този срещу нас има своята история, и тя не е непременно безмерно щастлива. Ако можехме да видим сълзите, които се крият зад смеха. Ако поглеждахме отвъд опаковката. И ако се сещахме да си подаваме ръка по-често. Може би щеше да е различно...Може би.