Елена Атанасова е от този тип многопластови артисти, които ти доставят удоволствието и честта да гледаш във всевъзможните им превъплащения и образи пак и пак. Харизматична, зареждаща, безспорно талантлива и естествена, Елена заразява публиката с лекота. Смея да твърдя, че малцина актьори могат да провокират желание да се върнеш обратно в театралната зала или да заемеш позиция пред телевизионния екран, но Мариана от „All inclusive“, определено го прави.
Актрисата е част от трупата на Сатиричния театър „Алеко Константинов“, където може да бъде гледана в съвремененната американска пиеса за любовта през вековете, „Пет пъти за една нощ“ от Киара Атик.
2020г. е специална за нея, тъй като е номинирана за ИКАР за водеща женска роля за образа й на Джулия в спектакъла „Хаос“, играещ се в Театър 199.
Ето какво ни сподели Елена в рубриката „Пулсът на Думите“:
- Как бягате от ежедневното напрежение, от всичко това, което Ви „изморява“ не само физически, но и емоционално?
Всички мои роли в театъра и киното са били моето търсено бягство от напрежението в ежедневието. Този свят, който театърът създава е бил важния ми мотив да започна да се занимавам с това изкуство и да намирам смисъла да продължавам да го правя.
Другото ми бягство са книгите. В момента чета Мишел Уелбек - „Серотонин”. Музиката, която обичам да слушам е на Стинг, Даяна Крол..
- Каква според Вас е основната мисия на изкуството?
Вярвам, че мисията на изкуството е да представя нещата от красивата им страна, да облагородява и да кара душата да лети.
- Пожелавам ...
...във времето на карантина, в която живеем сега, здраве и силен дух за по-добрите времена, които очакваме!
И за финал, искам да ви представя две от моите любими стихотворения:
УСТРЕМ
Димчо Дебелянов
Химн от арфа златострунна
Прозвучала под ръцете
На пробудената пролет,
Пълни с радост целий свят;
И сред звуците кристални,
В росни, светнали долини,
Минзухари подранили
И кокичета цъфтят.
В светлий празник на живота
Чезнат скърби и съмнения,
Бликват сили спотаени
В жадно чакащи гърди;
Златни сънища душата
На крилата си понасят
В лъчезарните предели,
Дето бързат устремени
Размразените води.
И ЕДНА УСМИВКА
Пол Елюар
Нощта не трае никога без край
А има щом като го казвам
И щом като го потвърждавам
В завършека на всяка скръб един прозорец
Един отворен осветен прозорец
И винаги по някоя мечта те чака будна
Желание и глад които да задоволиш
Изпълнено с чисти пориви сърце
Протегната ръка отворена ръка
Загрижени очи
Един живот живота ти да сподели.
