19
Вт, Ян
11 New Articles

“All Inclusive” с актрисата Елена Атанасова

Пулсът на думите
Typography
  • Smaller Small Medium Big Bigger
  • Default Helvetica Segoe Georgia Times

Елена Атанасова е от този тип многопластови артисти, които ти доставят удоволствието и честта да гледаш във всевъзможните им превъплащения и образи пак и пак. Харизматична, зареждаща, безспорно талантлива и естествена, Елена заразява публиката с лекота. Смея да твърдя, че малцина актьори могат да провокират желание да се върнеш обратно в театралната зала или да заемеш позиция пред телевизионния екран, но Мариана от „All inclusive“, определено го прави.

Актрисата е част от трупата на Сатиричния театър „Алеко Константинов“, където може да бъде гледана в съвремененната американска пиеса за любовта през вековете, „Пет пъти за една нощ“ от Киара Атик.

2020г. е специална за нея, тъй като е номинирана за ИКАР за водеща женска роля за образа й на Джулия в спектакъла „Хаос“, играещ се в Театър 199.

Ето какво ни сподели Елена в рубриката „Пулсът на Думите“:

 

  • Как бягате от ежедневното напрежение, от всичко това, което Ви „изморява“ не само физически, но и емоционално?

Всички мои роли в театъра и киното са били моето търсено бягство от напрежението в ежедневието. Този свят, който театърът създава е бил важния ми мотив да започна да се занимавам с това изкуство и да намирам смисъла да продължавам да го правя.

 Другото ми бягство са книгите. В момента чета Мишел Уелбек - „Серотонин”. Музиката, която обичам да слушам е на Стинг, Даяна Крол..

 

  • Каква според Вас е основната мисия на изкуството?

Вярвам, че мисията на изкуството е да представя нещата от красивата им страна, да облагородява и да кара душата да лети.

 

  • Пожелавам ...

...във времето на карантина, в която живеем сега, здраве и силен дух за по-добрите времена, които очакваме!

 

И за финал,  искам да ви представя две от моите любими стихотворения:

УСТРЕМ

Димчо Дебелянов

 

Химн от арфа златострунна

Прозвучала под ръцете

На пробудената пролет,

Пълни с радост целий свят;

И сред звуците кристални,

В росни, светнали долини,

Минзухари подранили

И кокичета цъфтят.

 

В светлий празник на живота

Чезнат скърби и съмнения,

Бликват сили спотаени

В жадно чакащи гърди;

Златни сънища душата

На крилата си понасят

В лъчезарните предели,

Дето бързат устремени

Размразените води.

 

 

И ЕДНА УСМИВКА

Пол Елюар

 

Нощта не трае никога без край

А има щом като го казвам

И щом като го потвърждавам

В завършека на всяка скръб един прозорец

Един отворен осветен прозорец

И винаги по някоя мечта те чака будна

Желание и глад които да задоволиш

Изпълнено с чисти пориви сърце

Протегната ръка отворена ръка

Загрижени очи

Един живот живота ти да сподели.