27
Пон, Сеп
8 Нови статии

"Моята молитва", Христо Ботев

Пулсът на думите
Typography
  • Smaller Small Medium Big Bigger
  • Default Helvetica Segoe Georgia Times

В навечерието на Великден, нека си припомним един от най-силните и емоционални стихове на Христо Ботев. Припомнете си го и се замислете, за ситуацията, за живота, който ни се предлага сега, който контролират, направляват, а ние толерираме и смирено скланяме глави в знак на сляпо съгласие. Моля ви, четете между редовете, четете всяка дума, и на глас, и на ум, и си отговорете на въпроса: Кой е моят Бог и кому аз робувам?

"Благословен бог наш..."

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже, -
мен в съцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;

не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;

не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...