23
Чет, Сеп
10 Нови статии

На майка ми

Пулсът на думите
Typography
  • Smaller Small Medium Big Bigger
  • Default Helvetica Segoe Georgia Times

"Единствено майките могат да мислят за бъдещето, защото го създават чрез децата си", Максим Горки

По случай осми март с оргомна любов и благодарност, подаряваме на всички майки тези три прекрасни стихотворения!

"МАЙКА МИ" 

Иван Вазов

В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
сè твоят образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.

Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.

Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи мили,
от твойта реч и взор черпал съм
и радост, и духовни сили.

Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.

Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!

 

                                                                                                                                            

 

     ТИ МАЙКО
     Е.Багряна


    Ти живота си ни дала
    и от първия ни час
    в люлката си ни люляла
    и си бдяла върху нас.

    В твоята прегръдка топла
    раснахме из ден във ден,
    всеки детски плач и вопъл
    спираше там усмирен.

    Ти като орлица мощна
    с майчиното си крило
    без почивка, денонощно
    пазиш ни и днес от зло.

   
    За да бъдем ние здрави,
    силни, пъргави, добри,
    ти умората забрави,
    ти се с грижите бори.

    Да сме предани другари,
    синове и дъщери,
    да обичаме България —
    туй в сърцата ни дари.

   
    Затова със обич вечна,
    майко, ний ще те дарим
    и горещо, и сърдечно
    днеска ти благодарим.

    



     Мамо
      Дамян Дамянов


Да кажа като някои поети,
че имаш сняг в косите ме е срам -
Ще падат, ще се стапят снеговете -
косите ти все бели ще са, знам.

Не е то сняг! Там косъм подир косъм
и кичур подир кичур е белял
със дните, що на всички майки носят
едничка радост, хранена с печал!

Едничка радост - чедото да види
от пътищата в най-добрия път
и нему хорско зло да не завиди,
съня му мисли зли да не мрачат.

Затуй когато вечер аз заспивам,
от мен отнемаш с топла длан скръбта
и някъде в сърцето си я скриваш,
но като сняг над тебе пада тя.

Бил ранен, бил късен, нивга не забравя
снегът добрата майчина глава.
Светът пред него три поклона прави -
не, сняг не е, а слънце е това!