"Единствено майките могат да мислят за бъдещето, защото го създават чрез децата си", Максим Горки
По случай осми март с оргомна любов и благодарност, подаряваме на всички майки тези три прекрасни стихотворения!
"МАЙКА МИ"
Иван Вазов
В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
сè твоят образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.
Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.
Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи мили,
от твойта реч и взор черпал съм
и радост, и духовни сили.
Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.
Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!
ТИ МАЙКО
Е.Багряна
Ти живота си ни дала
и от първия ни час
в люлката си ни люляла
и си бдяла върху нас.
В твоята прегръдка топла
раснахме из ден във ден,
всеки детски плач и вопъл
спираше там усмирен.
Ти като орлица мощна
с майчиното си крило
без почивка, денонощно
пазиш ни и днес от зло.
За да бъдем ние здрави,
силни, пъргави, добри,
ти умората забрави,
ти се с грижите бори.
Да сме предани другари,
синове и дъщери,
да обичаме България —
туй в сърцата ни дари.
Затова със обич вечна,
майко, ний ще те дарим
и горещо, и сърдечно
днеска ти благодарим.
Мамо
Дамян Дамянов
Да кажа като някои поети,
че имаш сняг в косите ме е срам -
Ще падат, ще се стапят снеговете -
косите ти все бели ще са, знам.
Не е то сняг! Там косъм подир косъм
и кичур подир кичур е белял
със дните, що на всички майки носят
едничка радост, хранена с печал!
Едничка радост - чедото да види
от пътищата в най-добрия път
и нему хорско зло да не завиди,
съня му мисли зли да не мрачат.
Затуй когато вечер аз заспивам,
от мен отнемаш с топла длан скръбта
и някъде в сърцето си я скриваш,
но като сняг над тебе пада тя.
Бил ранен, бил късен, нивга не забравя
снегът добрата майчина глава.
Светът пред него три поклона прави -
не, сняг не е, а слънце е това!
