Когато говорим за футбол, първата ни асоциация е, че това е мъжки спорт. Винаги има изключения, обаче. Защото днес ще ви срещна с едно момиче, на чийто качества много от мъжете могат да завидят. Едно момиче, което се превърна в най-разпознаваемата българска футболистка през последните години.
Признавам, преди разговора ни не познавах Симона Петкова добре. И се оказа, че съм загубил много. Зад очарователната усмивка и страхотните умения с топка в крака се крие една изключително будна и амбициозна дама.
Пътят, който Симона извървява, може да послужи като вдъхновение на много хора. Той започва през 1993-а в Габрово, където е забелязан и футболният й талант. Следва преминаване в София – там тя учи в НСА, същевременно играейки за женския отбор. През това време не спира да търси начини да е самостоятелна, и работи като касиер в хранителен магазин.
Идва ред за дебют в женския ни национален тим, и трансфер в Англия. Симона играе първо за Лийдс Лейдис, а после и за Уотфорд. Докато е в Лондон отново й се налага да изкарва допълнителни пари, затова започва в заведение за бързо хранене. Там първо прави бургери, а после я повишават до супервайзър. Тук някъде историята придобива познат за футболните фенове у нас оттенък – ще си спомните, че когато Стилиян Петров премина в Селтик, също имаше период, в който се занимаваше с идентична дейност.
След етапа във Великобритания, Петкова заминава за Италия. Бари, Емполи и Сан Марино са отборите, чийто цветове защитава. И след като щрихираме някои основни моменти, вероятно вече се чудите какво общо имат литературата, изкуството и книгите, и как те са намесени в нейното приключение? Отговорът дава самата тя:
„Книгите са моят начин за самообучение. Чрез тях обогатявам мирогледа си за света и живота. Успяват да ме мотивират, да ме успокоят, или просто да ме разсеят от ежедневните ангажименти. И разбира се, че има допирни точки между футбола и литературата. Без нея не можеш да предадеш знанията, които имаш. Футболът е проста игра, но за умни хора. Мисля си, че литературата е от огромна полза както за треньорите, така и за състезателите”, споделя Симона.
При подобно откровение, няма как да не попитам какво точно обича да чете 26-годишната ни състезателка, и дали има любими книги? „С поезията се отнасям. Тя ми носи наслада. Но сега съм се насочила към личностното развитие, чета много мотивиращата литература и автобиографии на успели хора. Иначе нямам любима книга, в различните етапи от живота си съм попадала на страхотни и точни книги. Не мога да избера една конкретна за любима. Предпочитам да чета за спортната психология и персоналното развитие”, продължава тя.
Ще си позволя да се намеся с две заглавия по темата „спортна психология”, които бих препоръчал, ако имате интереси в тази сфера. Едното е книгата на Ед Мартин „Умът на шампиона”, в която авторът говори за емоциите, самочувствието, и как те влияят на представянето по време на състезание. А другото е вероятно по-познато на широката публика – „Безмилостен”, на Тим Гроувър. Гроувър е бизнесмен, оратор и личен треньор, който е работил с личности като Майкъл Джордън и покойния Коби Брайънт. Вплетени са забавни случки с някои от звездите, с които е взаимодействал, но основната идея е мотивацията. Има един цитат от творбата му, който ми допада много: „Наслади се на неудобството. Свърши работата, която те чака”. Което пък веднага ме кара да направя още по-голяма препратка, отвеждайки ви към необятното пространство на Интернет. Има едни момчета, които притежават доста популярен канал в Youtube. Наричат се Yes Theory, а основното им мото е „Seek discomfort”. Веруюто им е, че човек трябва да излезе от зоната си на комфорт, за да продължи личностното си развитие. В което, трябва да признаем, има добра логика и доста смисъл.
Време е да се върнем към разговора ни със Симона, тъй като аз, макар и доказан досадник и дървен философ, съм доста по-безинтересен от нея. А освен интересна жена, тя е и човек със златно сърце. Няма как да е иначе след отговора, който ми даде, когато я попитах кой литературен герой би била. „Бих била Златната рибка, защото ще мога да сбъдвам желанията на хората, които обичам”, усмихва се срамежливо момичето.
Като изключим книгите, тя изпитва силна страст и към други изкуства. „Театърът и музиката са изкуствата, които предпочитам. Харесвам ги толкова много! Музиката е част от моето ежедневие. Театърът е изкуство, което и до ден днешен ме привлича. Обичам да ходя, да се наслаждавам на постановките. Хората на сцената те грабват, за кратко забравяш за целия те заобикалящ свят, и се пренасяш в друг такъв. Страхотно е”, не крие футболната ни звезда.
В края на разговора ни, помолих Симона да се върнем обратно към литературата за кратко, за да препоръча на всички читатели някое произведение. „Един от любимите ми автори е Робин Шарма. Горещо препоръчвам неговите книги на всички ваши почитатели”.
