Психологията е наука, която вълнува голяма част от обществото. И която има множество раздели, върху които всеки би могъл да се концентрира според интересите си. Признавам, у мен спортната психология винаги е предизвиквала любопитство. Много отбори в световен мащаб работят с психолози, които да се грижат за положителното ментално състояние на състезателите, което на свой ред би помогнало за постигането на максимално добри резултати. Защото знаем, че много от проблемите ни, а и нереализираният потенциал, идват точно от главата.
Хубаво е, че в България също започна да се обръща внимание на този аспект, и някои клубове къде открито, къде задкулисно се насочиха към услугите на специалисти. Един от първите бе ПФК Черно море Варна, затова днес ще ви запозная с Кристина Димитрова, която работи с футболистите на моряците вече няколко години.
„Прекрасно се чувствам, изпитвам себе си всеки ден и се боря да създам свое място в този мъжки свят и да докажа, че едно цвете винаги може да посее семенцето си и в почва, за която всички твърдят, че е неблагоприятна за този сорт. Смятям, че за 4 години съумявах да покажа, че има ли желание, има и начин”.
Още от малка Кристина изпитва страст към играта, затова не е нелогично и професионалният й път да е свързан с футбола. А за него можем да си говорим с часове.
„Футболът е колективен спорт, в който всеки индивид е уникален и единствен по своята собствена същност, а силните индивидуалности създават силен колектив – отбор. Поради тази причина, ако всеки работи върху себе си, развива интелектуалния си багаж, чете, пише или просто слуша аудио книга, ще развие мисленето си, ще поработи върху изказа си, а това изобщо не е малко”, споделя Кристина, сякаш предчувствайки, че колкото и на автора да му се иска да анализира тактически схеми и технически характеристики на състезателите, ще насочи темата към любимите ни изкуства – литература, музика, кино и театър.
„Обожавам да чета, всяко свободно време опитвам да запълня с някоя нова и интересна книга. Все пак нека не забравяме, че четящият човек живее хиляди животи преди да умре, а този, който не чете, живее само един. Може би точно така бих описала значението на книгите и емоцията, която те носят за мен”, продължава Димитрова. И добавя: „Старая се да намирам време за кино, музиката съпътства живота ми ежедневно, с нея се зареждам. Относно изобразителното изкуство, смея да твърдя, че съм огромен почитател на творбите на Павел Митков и следя с интерес всяка негова нова картина, и то от много години насам. А театърът... някога исках да бъда актриса, това изкуство много ме влече. Но не живее ли всеки от нас в един постоянен театър и не е ли режисьор на собствения си филм, художник на личната си творба, докато под звука на музиката на сърцето пише своя единствен и неповторим роман?”
И като каза роман, Кристина споделя, че предпочитанията й в литературен план са разностранни. Запалила се по четенето чрез сборник със стари български приказки, който открила в къщата на баба си и дядо си в Ямбол. А днес може да хареса творба, както на Дан Браун, така и на Мария Лалева, Розмари Де Мео, Джейн Остин и Антон Дончев. Всеки от тях я е докоснал чрез думите си. Но уточнява: „Ще излъжа, ако кажа, че не съм най-голям привърженик на авторите, които пишат книги с психологическа насоченост, въпреки че психология може да се открие във всяка, стига да я прочетеш на по-дълбоко ниво. Харесвам книгите на Мел Гил, който е и личен мой приятел. Анди Андрюс пък ми е любим заради опростения си начин на писане от гледна точка на съвети и истини, които всички ние знаем, но може би сме позабравили. Напоследък съм голям привърженик и на българските творци, самата аз от доста време пиша, може би някога ще прочетете нещо и от мен”.
А докато това стане, Кристина може да продължи да се вдъхновява от някои от любимите си литературни герои. Една от които е Мери Попинз. „Загадъчна личност, на която никакво вълшебство не и е чуждо. Дама, при която фразата “няма как да се получи” не е фактор. С любов и упоритост успява да се справи с всяка ситуация и да извлече от нея най-доброто. Може би психологията също е подобно тайнство и при нея не съществува елемента на невъзможност, стига да имаш нужното желание и мотивация. Бих искала да умея да правя света по-добро място, защото всеки човешки живот е една отделна вселена. Дори един да успея да променя в позитивна насока, за мен ще е невероятно удовлетворение и личен успех”.
