Днес, уважаеми читателю, ще си говорим за мечтите. За преследването им, и за постигането на определени цели и желания. Е, разбира се, основната тема отново ще е културата и изкуството, но пречупени през призмата на един мечтател. Едно момче, което не се отказа от това да слуша сърцето си. Ще се срещнем с Николай Георгиев – понастоящем вратар на Янтра Габрово, а в миналото защитавал емблемата на Витоша Бистрица, и преминал през школите на Славия и Септември.
Защо казвам мечтател? Защото историята на Ники е колкото любопитна, толкова и вдъхновяваща. И може да ни научи, че когато желаем нещо, когато се трудим да го постигнем, то се случва.
Младият страж винаги е искал да играе футбол. И го прави още от дете. Но пък семейството му настоява да обърне внимание на образованието си, поради което той изоставя футболната кариера, заминавайки за Англия, където учи спортни науки в Университета Бат. И въпреки отличните перспективи, Ники преценява, че иска да се върне у дома, за да бъде професионален футболист. Трудът се отплаща, мечтите се сбъдват, и той застава под рамката на вратата на Витоша, когато клубът все още съществуваше и се състезаваше в елита.
Познавам Николай отдавна, и знам, че с него можем да обсъждаме много теми. За футбол сме говорили доста, но пък той е почитател както на литературата, така и на модерните технологии. А някой ден може да станем и колеги. Не защото аз ще ставам футболист, опазил Господ, а защото по време на първата вълна от Ковид-пандемията Ники използваше своя Фейсбук профил, от който правеше интервюта на живо с някои от колегите си от други отбори. Сега обаче всеки ще бъде на обичайната си позиция, и аз ще задавам въпросите, а той ще отговоря. Разбира се, започваме с въпрос за книгите, какво означават те за него, и обича ли да чете.
„От една страна, книгите за мен са средство за по-голяма осъзнатост и вдъхновение. Стимулират ме да си задавам въпроси, с които научавам повече за себе си, начина си на мислене и взимане на решния. А когато разбирам защо правя дадени неща, е много по-лесно да изменям поведенческите си модели и да живея по най-оптималния и приятен за мен начин. Даваш си сметка, че човек не е дърво и може да се променя, ако нещо не му харесва. От друга страна, книгити са извор на нови знания. В днешно време чрез тях можем да станем специалисти във всяка една област. Има толкова много информация, която е на една ръка разстояние. Човек обаче трябва да има желание да учи и да се развива. В интерес на истината, като малък ненавиждах книгите. Моите родители винаги са ме насърчавали да чета, но както гласи поговорката: „На сила хубост не става“. С времето обаче тотално си промених гледната точка, и в момента четенето е ежедневна част от моя живот.. Може би повратната точка беше моментът, когато открих каквът тип литература ме влече. Много по-лесно е да четеш, когато хванеш в ръце нещо, което те разпалва и буди любопитсво у теб. Не го приемаш като задължение, а напротив, правиш го с желание и ти дава усещането, че си използвал времето си за нещо смислено и продуктивно. Силно вярвам, че всеки човек трябва да чете, независимо от типа литература”.
И макар да споделям напълно тезата на Ники, то няма как да не задълбаем малко повече, за да ни разкаже какъв точно тип литература предпочита той.
„Обичам да чета книги за психология и личностно развитие, както и автобиографии. Харесва ми да чета истории на успешни хора, и да изследвам техните постижения. Да виждам те какви трудности са имали, и с каква нагласа са ги преодолявали. Човек може да почерпи голяма доза вдъхновение и ентусиазъм от такъв тип литература. Мога да препоръчам „Открито“ на Андре Агаси и „Зов за завръщане“ на Арнолд Шварценегер. В последно време обаче се опитвам да разнообразявам и да чета художествена литература и хумуристична проза. П.Г. Уудхаус много ми допада като автор. Мога да препоръчам още Стивън Кови, Малкълм Гладуел и Робърт Чалдини”.
Записвам си препоръките на Ники, обаче не мога да пропусна възможността да го попитам намира ли той общи черти между футбола и литературата.
„Със сигурност има допирни точки между двете. Човек може да се забавлява, както с футбол, така и с литература. От друга страна, лично при мен има много книги, които са ми помогнали да съм по-добър на терена. Било то книга за футболна психология, хранене, или пък дори възстановяване. Една такава книга е „Soccer Tough” на Дан Абрахамс, който е психолог. Книгата е конкренто насочена към футболната психология и има много практични неща свързани с перфекционизма, фокуса и визуализациите”, споделя вратарят.
Понеже не познавам много професионални спортисти, които се интересуват от психология, някак логично ми се стори да попитам Ники дали има влечение и към други близки науки. А вече придобили представа що за човек е събеседникът ни, едва ли ще се изненадате, че отговорът е положителен.
„Много харесвам Сенека, и в частност начина му на мислене. Аз съм човек, който доста премисля и анализира нещата. А понякога това пречи. Сенека е един от най-известни стоици. А стоицизмът като философия, вярвам, ти помага да живееш един по спокоен, щастлив и балансиран живот”, обяснява той.
Футбол, книги, психология, философия...Интересите и талантите на Николай Георгиев са разнородни...Но не приключват тук.
„Обичам киното, музиката и фотографията. Музиката е основна част от моя живот. Най-хубавото за мен е, че тя е много лесен и бърз начин да си промяняш състоянието и емоциите, които изпитваш. Често пъти са ме питали какъв тип музика препочитам. Всъщност няма такъв. Мога всичко да слушам, а това, което слушам, зависи от това в какво настроение искам да бъда, и как желая да се чувствам. Относно киното и филмите, предпочитам документални и исторически филми. Особено документалните, от които можеш да видиш дадено събитие от по-различен ъгъл, и да научиш неща, които другаде едва ли ще срещнеш. А за фотографията... Е, тази ми страст идва най-вече от баща ми и брат ми. Харесва ми това, че с една снимка можеш да кажеш толкова много, без дори да си отваряш устата. Артур Брисбейн казва, че една снимка струва повече от 1000 думи. Точно това харесвам. Показваш дадена снимка на някого и човек може да изпита и разбере всичко, което искаш да му предаедш с думи”.
Аз обаче опитвам точно с думи да разкажа историите на интересни личности, и да предизвикам емоции и вдъхновение у четящите тези редове. Тъй като не съм чак такъв егоцентрик, че да цитирам сам себе си, ще завърша днешната ни среща с Ники с една мъдра мисъл на Том Брадли: "Единственото нещо, което може да попречи на мечтите ти да се сбъдат, си самият ти”. Не пречете на мечтите си да се превърнат в реалност.
