27
Пет, Ян
10 Нови статии

Ина Ясипова: "пред нас стоят много пътища, само сърцето може да ни подскаже кой е верният "

Писателите
Typography
  • Smaller Small Medium Big Bigger
  • Default Helvetica Segoe Georgia Times

Със своя първи дебютен роман "Жива" Ина Ясипова се нареди сред най-продаваните автори за отминалата 2022г. Вижте какво авторката сподели за читателите ни броени дни преди излизането на втория й роман "Посветена":


Взаимствайки от думите на една от героините на "Жива", бързам да Ви попитам: Вашият път къде Ви отведе, къде Ви намираме сега?
- Моят път криволичи през годините и често сменя посоката си. Винаги съм предпочитала стръмните, непознати и понякога опасни пътеки пред широките, гладки, скучни магистрали. Защото само трудните пътеки могат да ни отведат до нови открития. Принцът нямаше да намери двореца на Спящата красавица, ако не се беше осмелил да тръгне през непроходимите тръни и шубраци. Животът ми се стече така, че рано разбрах, че човек не може да си прави никакви планове, защото не знае какво му е отредила съдбата. Опитах се да бягам, да забравя, да скъсам нишките, които ме свързват с миналото ми, но не успях. От дълги години живея в Австралия, където имам успешна кариера и щастлив личен живот. Но нещо все не ми достигаше. Сънувах България, копнеех България, бленувах България. Усещах, че в родната ми страна има някаква мощна енергия, която ме тегли назад към корените ми.
В крайна сметка се предадох и започнах да се връщам през всяка ваканция, която успея да откъсна от натовареното си всекидневие. Тук открих сюжетите за книгите си.  




Кое Ви провокира да напишете роман, толкова емоционално и духовно свързан с българския бит?
- С изненада установих че самата аз, въпреки че съм градско момиче, родено и израснало в София, усещам много силна връзка с древните традиции и вярвания на българите. Оказа се, че имам дълбока потребност да извършвам ритуалите на нашите прабаби и да следвам вярванията им. Това ми носи спокойствие и душевен уют.


Кога човек разбира, че е объркал посоката, какъвто е случаят на Яна и какво е нужно, за да разбере накъде да поеме?
-Идва момент, в който човек осъзнава, че няма правилна и грешна посока. Правилната посока за един може да се окаже грешна за друг. Пред нас стоят много пътища, много възможности за избор и само сърцето може да ни подскаже кой е верният път.


Изборът на село Елици като място на действието случаен ли беше?
-Няма нищо случайно. Село Елици съществува и аз живях в него. Всичко, което съм описала в „Жива“, е там – каменните къщи, училището, извитото мостче над реката, старата черква. Разбира се, селото не се казва така. Нарочно съм променила името му, за да го запазя от набезите на любопитни туристи. Там не е за селфита в инстаграм. Такива села носят някаква особена енергия, в тях човек може да усети духа на предците си, да види как във всеки камък, който са вграждали в къщите си, във всяко дърво, което са посаждали, старите българи са влагали скрити послания. И ако сме достатъчно наблюдателни, можем да разгадаем смисъла на тези послания.


"Жива" е роман със заявка, че "лекува всяка болка", но коя е болката, която Ви доведе до написването й?
-Всеки човек носи в себе си някаква болка, някакъв копнеж, който не му дава мира. Надявам се, че от книгата ми е станала ясно за каква болка става въпрос. Аз съм убедена, че думите могат да лекуват. Зная го от опит.


Съвсем скоро ще излезе и втората Ви книга "Посветена", какво да очакваме от нея?
-„Посветена“ е продължение на историята, която разказвам в „Жива“. Основните герои са същите, но в този роман Яна се впуска в търсене на седемте български тайни и открива смайващи неща. Включително и факта, че старите българи са имали свой зодиак, по който са гадаели бъдещето си. Намерих автентични документи за това и съвсем скоро ще публикувам българския зодиак. Нашите земи са пълни с тайни, които чакат да бъдат открити.


Кое е най-силното послание, което искате да предадете на читателя чрез романите си, това което да остане в съзнанието му като отпечатък?
-Не сядам да пиша с намерението да предам някакво послание на читателите си. Пиша, за да съхраня в съзнанието си случки и преживявания, които са ме развълнували. А когато се окаже, че освен мен тези истории вълнуват и читателите – тогава се чувствам истински щастлива.