Перуанският писател Хорхе Марио Педро Варгас Льоса (роден 28 март 1936г., Арекипа, Перу) е сред най-значимите писатели в съвременната литература на Латинска Америка, като името му се нарежда редом с това на Габриел Гарсия Маркес, Хулио Кортасар и Карлос Фуентес.
"Добрата литература строи мостове между народите, обединява ни въпреки преградите на езиците, убежденията, обичаите и предразсъдаците"
Писателят става известен още с излизането на първия му роман "Градът и кучетата" (1962г.), но името му в литературните среди се затвърждава с излизането на „Зелената къща“ (1966г.), за която получава наградата „Ромуло Галиегос“.
"За да се предпазим от всякакви неприятности, не е измислено нищо по-добро от литературата"
Славата му продължава да расте след появата на романите „Разговор в Катедралата“, „Панталеон и посетителките“ , „Леля Хулия и писачът“ , „Войната в края на света“ , „Кой уби Паломино Молеро?“, „Възхвала на мащехата“ , „Празникът на козела“ , „Лудориите на лошото момиче“ , "Цивилизация на зрелището" повечето, от които са издадени и на български език.
"Диктаторите не са стихийно бедствие. За да бъде създаден диктатор, са нужни много хора. Понякога в това участват и самите жертви"
През 80-те години Марио Варгас Льоса се включва в политическия живот като става активен привърженик на икономическия либерализъм. Това идеологическо течение, чиито ценности са насочени към отстояване на личната свобода и равенство, намират отражение в трудовете му. Перуанският писател често критикува открито новите стандарти и стереотипи, оформящи съвременните форми на култура. Льоса твърди, че културата в традиционния смисъл на думата, се е изчерпала и се е превърнала в механизъм за развлечение и опошляване на обществото.
"Културата в традиционното значение на понятието, днес е на път да изчезне"
Марио Варгас Льоса е носител на множество престижни литературни награди, а през 2010 г. получава Нобелова награда за литература. През 2013 г. е удостоен с почетното звание доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.