19
Вт, Ян
11 New Articles

Многоликият Ромен Гари –бунтарят на френската литература

Писателите
Typography
  • Smaller Small Medium Big Bigger
  • Default Helvetica Segoe Georgia Times

„Единственото изкушение, което никой никога не е успял за победи, е надеждата“

Роден през 1914г. в Русия, Ромен Гари прекарва по-голямата част от живота си във Франция. Този факт, безспорно намира отражение в произведенията му, в стила на писане и в изказа, интересите и темите, които засяга. Многолика, многостранна личност, Гари впечатлява и с редицата  дейности, с които се занимава. 1938г. е мобилизиран в авиацията и като пилот в лотарингската ексадрила взема участие в битката за Англия. Освен това, става  Кавалер на Почетния легион.

Ромен Гари е единственият двукратен лауреат на престижната литературна награда „Гонкур“. Първият път е през 1956г.  под познатия вече псевдоним Ромен Гари и втория – през 1975г. под псевдонима Емил Ажар. Характерно за него е именно подписването на романите с различните псевдоними, обяснявайки фамилиите с игра на думи.

Ромен Гари се самоубива на 2 декември 1980г.

Някои от неговите книги са екранизирани: “Claire de femme” (“Сияние на жена”)1979г., “La vie devant soi” („Животът пред теб“) – 1977г. и “La promesse de l’aube” („Обещанието на зората“) – 2017г.

 

„Колкото повече мисля, толкова по-силно съм убеден в едно. Колкото и да си прецакан, най-добрият начин на избухнеш, си остава да избхнеш в смях“

Единствената революция, в която вярвам все още е биологичната. Един ден човекът ще стане нещо възможно“

„Сърцето не се нуждае от имена. Хората винаги са давали най-доброто, на което са способни, за дасъхранят една определена красота на живота. Една определена природна красота“

„Стане ли въпрос за чупене на рекорди по самота, се оказва, че всеки от нас носи сърце на шампион“

„В политиката няма такова нещо като последна дума“

„За мъжете не може да се съди по онова, което правят, когато си свалят гащите. За същинските свинства те се обличат“

„Виж, за бягането ме бива. Без това в живота не може“

„При всички случаи, ако смъртта не съществуваше, хората щяха да измислят нещо още по-отвратително. Тя все пак слага поне някакви ограничения на техните възможности“

„С думите всичко можеш да направиш, хем без да трепеш хора. От тях по-силно няма“

„Човечеството е само една запетайка в голямата Книга на живота“

„И не бива да се страхуваш: на човек, който е бил жив, адът не изглежда чак толкова лош“

„По-късно като пораснеш, не забравяй, че най-страшните зверове са невидими. И точно това ги прави толкова опасни. Човек трябва да се научи да ги подушва“

„Спомените са песента, която човек си пее, когато остане без глас“

„И не ви казвам, че човек не може да живее без любов – може -  и това е най-гадното. Органите продължават да подсигуряват нормално физиологично състояние и това подобие може да продължи много дълго, до момента, в който краят на функционирането направи този труп легитимен. Може да потърсим убежище и забрава и в сексуалността и да живеем като автобусна спирка. И така, проявете предпазливост, тя винаги е добро извинение...“

„Човекът все още е само предчувствие за себе си: един ден той ще се сътвори“

„Единственото изкушение, което никой никога не е успял за победи, е надеждата“

„Пейзажите рядко ни предават“

„В края на краищата всичко опира до там, че животът е чудесен!“

Може да прочетете ревю на книгата "Сияние на жена" тук

 

КНИГИ:

"Виното на мъртвите"
"Животът и смъртта на Емил Ажар"
"Животът пред теб"
"Зарядът на душата"
"Лейди Л."
"Лиричните клоуни"
"Обещанието на зората"
"Птиците идват да умрат в Перу"
"Сияние на жена"
"Смисълът на моя живот"
"Танцът на Чингис Коен"
"Чародеите"