07
Чет, Юли
5 Нови статии

Симон дьо Бовоар: "Не се раждаш жена. Ставаш жена."

Писателите
Typography
  • Smaller Small Medium Big Bigger
  • Default Helvetica Segoe Georgia Times

 

Продължавам да ви представям големи съвременни писатели, оставили траен отпечатък в литературата. Днес ви срещам със Симон дьо Бовоар  (1908-1986), французойката, считана за майка на модерното женско движение и разбиваща на пух и прах концепцията за мъжкото превъзходство. Противно на очакваното, Бовоар израства в семейство на католици, които потискат свободния й революционен дух. Бягство от семейната среда тя намира в образованието. Учи в Сорбоната в Париж, където се запознава с Жан-Пол Сартр, философ и писател, който в последствие се превръща в неин интелектуален и интимен партньор.


"Да намериш съпруг е изкуство. Да го задържиш е работа"



Симон дьо Бовоар е писател феминист и това си проличава най-вече в един от най-бележитите й трудове, "Вторият пол" (1949г.), където писателката защитава идеята, че мъжете се опитват да налагат над жените своя идеал за това какво е женственост без той да съвпада с този на нежния пол. Бовоар не си поставя абсолютно никакви граници, изразява ясно и категорично позицията си относно двата пола, макар това често да води след себе си много противоположни обществени реакции. За писателката няма теми-табута, дори що се отнася и до личния й свят. Така романът "Мандарините" от 1954г, в който описва личния си живот и връзката със Сартр и Алберт Камю, й носи престижната награда "Гонкур" за "най-добра работа на въображението в проза за годината". В книгите си Бовоар говори свободно за интимността, за аборта, за брака, който впрочем тя отрича, за лесбийството и т.н.



"Ако любовта е достатъчно силна, очакването се превръща в щастие"



Много интересна и различна, Симон дьо Бовоар впечатлява и печели читателите именно с безкрайната откритост, с която говори и описва света си и заявява и отстоява обществената си позиция, макар тя често да не отговаря на общоприетото. Макар и отричана, французойката успява да спечели на своя страна хиляди привърженици. Умира през 1986г. като на погребението й се събират около 5 хиляди души, за да си вземат последно сбогом с нея. Погребана е в гробището на Монтпарнас до Жан-Пол Сартр.




"Думата любов няма същия смисъл и за двата пола, а това е една от причините за сериозните недоразумения, които ги разделят"




„Обществото, ръководено от мъжете, постановява, че жената стои на по-ниско стъпало в йерархията. Тя може да се справи с това принизяване единствено чрез унищожаване на превъзходството на мъжа.“