"Всички бързат, защото всеки бяга от себе си"
"Аз съм динамит" представлява хронологично пътуване през живота на един от най-големите философи на XIX век и неговите религиозни и морални лутания, възгледи и обществена позиция, болестта, която го преследва до последно, отношенията му с нежния пол и разочарованията от първите сериозни трепети, запознанства и приятелства със значими за времето личности... Опирайки се на проучвания, документи, писма и разбира се творбите на Ницше, авторът Сю Прюдо пресъздава света на мислителя, маркирайки хората и събитията, оформили живота му.
"Онзи, който има "защо?" в живота си може да понесе почти всяко "как?"?
Роден на 15 октомври 1844г, Фридрих Вилхелм Ницше, е кръстен от баща си, в чест на тогавашния пруски монарх Фридрих Вилхелм IV. Израствайки в дълбоко религиозно семейство, едва дванадесет годишен Ницше получава видение за Бог, което приема като знак и първоначално решава да посвети живота си именно на него и тълкуването на религията.
"Дали човекът е грешка на Бога, или Богът е грешка на човека?"
Пътят на Ницше или по-скоро философските му и житейски възгледи претърпяват метаморфози, основно заради запознанствата и близки му отношения с Вагнер и Буркхарт. Те са едни от хората, оказали най-голямо влияние върху мисленето и върху първата му книга "Раждането на трагедията от духа на музиката". Чрез първата си творба Ницше се стреми да се опълчи срещу културния упадък на времето. Философът е убеден, че нищо не отличава човека от общата маса, както тълкуването на историята. Смисълът на съществуването трябва да стои далеч от подражанието. Човек трябва да изразява свободната си воля, да упражнява свобода на мисленето, а според Ницше това е възможно единствено чрез психологическо наблюдение на света и средата.
"На човечеството не трябва да се спестява ужасното зрелище да види само себе си на психологическата операционна маса, подложено на дисекция. Това, което светът нарича добродетел, обикновено е чиста илюзия, създадена от нашите страсти."
"Аз съм динамит" е в търсене на един екзистенциален въпрос - какво е (свръх)човекът? Ницше подкрепя идеята, че свръхчовекът не се поддава на нихилизъм и скептицизъм, това е образ, който е освободен от общата религиозна вяра. Свръхчовекът не изпитва потребност да вярва в нещо, за да има усещане за стабилен свят около себе си. Ницше определя човека като "болно животно", тъй като му е дадено всичко и въпреки това е омагьосан от ненаситната потребност за метафизичното, която обаче е почти невъзможно да бъде задоволена. Смисълът на живота не трябва да е в подражанието, а в опитите и стремежа да бъдеш нещо различно от природата, да бъдеш друг.
"В този живот трябва да постъпваме и малко безразсъдно и рисковано, особено като се има предвид, че и в най-добрия и в най-лошия случай ще го изгубим"
Авторът на редица биографични книги, Сю Прюдо много приятно и плавно пресъздава културната, политическа и интелектуална атмосфера от втората половина на XIXвек. "Аз съм динамит" следва развитието и оформянето на мислителя-философ Ницше и неговата концепция за живота и основите, върху които той е изграден. Прюдо успява аргументирано да убеди читателя във вярванията и тълкуванията на Ницше, че животът е стремеж, хаотично и динамично състояние на създаване и разпад и в него няма нищо статично и постоянно. "Аз съм динамит" е книга, отличена с една от най-авторитетните британски литературни награди и след като я прочетете ще се убедите, че това е напълно заслужено. 
