07
Чет, Юли
5 Нови статии

"Братоубийците", Никос Казандзакис

Ревю на книга
Typography
  • Smaller Small Medium Big Bigger
  • Default Helvetica Segoe Georgia Times

"Господи, човек съм аз, не съм нито бивол, нито ангел, човек съм - колко дълго ще издържа? Казвам ти го, защото - прости ми, Боже - понякога забравяш и искаш от хората повече, отколкото от ангелите"


Първата ми  среща с "Братоубийците" на Никос Казандзакис носи аромата на тамян и диви цветя, който дни след прочитането й остава осезаем. След всяка книга на писателя си мисля, че няма как да прочета нещо по-главозамайващо и спиращо дъха от него, но ето че не се оказах права. "Братоубийците" е книга за непреходното зло, вродено в човека, за повтаряемостта на историята и кухите амбиции, лишени от здрав разум и морален смисъл, за безмислената лакомия за територия и власт и цената, която се плаща за всичко това.


"Животът на всеки е тръгнал към морето. Всеки човешки живот натам отива. Затова и морето е солено - от сълзите на хората"


Казандзакис  представя картина на безчинствата на Гражданската война в Гърция и диаметрално противоположните и менящи се позиции и търсения на човека по отношение на вярата в себеподобния и в Бог. От страниците изниква по човешки зададен въпроса: щом има висша сила, защо има войни, защо умират невинни хора? Казандзакис гради книгата ред по ред чрез главния, свързващ образ , поп Янарос, който си преправя път през смъртта и човешкото отчаянието , за да отговори на множеството питания.  Духовникът се бори с кански мъки да превърне зверовете в хора и да ги въведе в правилната посока.


"На този свят - може да бъдеш или агне, или вълк. Ако си агне, изяждат те. Ако си вълк, ти изяждаш"

 


"Братоубийците" показва, че бедите идват от човека, а не от Бога. Господ дава четката, а човек сам избира как и какво да рисува с нея. И тогава, и сега човечеството е изправено пред най-страшната война - тази на прекомерната лакомия и изкушение. Свободата във всеки един аспект е силно вино, което ако не се отпива на глътки и умерено може да помрачи ума и съзнанието. Интересна игра със смисъла и значението на думата "свобода" прави Казандзакис. Той противопоставя придобитата със сила свобода, лишена от добродетели на личната, вътрешната, духовната, незасягаща другите. Първата идва от дявола, а втората ни е от Бога.



"Едва ли има по-голямо падение от това да убиваш от страх, а не от омраза"


"Братоубийците" определено действа отрезвяващо на ума и съзнанието за този, който иска да чуе и да види.  Живеем със заблудата, че човечеството върви нагоре, а всъщност се оказва, че тъпче на едно и също място и използва едни и същи инструменти за власт и контрол. Моралната тъкан, върху която се градят отношенията е скъсана от самия човек. И това не е най-страшното.  Животът ни и днес е като по роман на Никос Казандзакис: съществуваме, за да вярваме в спасението, зависещо единствено от нас, а не да се учим от допуснатите грешки.