19
Сря, Ян
9 Нови статии

"Човекът, който разхождаше книги" , вдъхновяваща история за силата на думите

Ревю на книга
Typography
  • Smaller Small Medium Big Bigger
  • Default Helvetica Segoe Georgia Times

"Ала понякота животът не ни позволява да се радваме по много наведнъж; животът нерядко се проявява като скъперник, за да не ставаме надменни, може би"

 

 

Романът на Карстен Хен излезе у нас през месец ноември 2021г. и бързо се превърна в една от най-продаваните книги.  "Човекът, който разходаше книги" е прекрасен подарък за всеки, обичащ да се приютява в думите и разказаните по човешки истории. Всяка вечер книжарят Карл прекосява сам едни и същи улички, алеи, за да  занесе на верните си клиенти не просто за нещо зачетене, а за да им подари смисъл и истории, в които да заживеят. Книгите в романа на Хен представляват събирателен образ, обединяващ елемент , свързващ душите с еднакво усещане към света, независимо от възрастта. Животът е поредица от събития, които чертаят общия път и на двамата герои - книжарят Карл и девет годишната Шаша. "Човек не може да се опази от любовта към четеното", казва Карл, но може ли да се "спаси" от чистата обич и привързаност на едно любопитно към света дете?


"Всъщност книгите спасяват живота ни по много начини. Те топлят сърцата ни, а в случай на нужда топлят и телата ни"


Карстен Хен споделя, че идеята за "Човекът, който разхождаше книги" се е родила години преди да се осмели да я напише.  Този роман обаче, за разлика от предходните му, носи огромен личен и емоционален заряд. Причината за това е че образът на главния герой Карл е вдъхновен от неговия баща, а малката "спасителка" Шаша  е кръстена на  собствената му дъщеря.

"Човекът, който разхождаше книги" е красив разказ за намерения подслон в и чрез думите, за познатото на всеки чувство, че в определен момент е недовършен, неразбран, прекъснат ред от книга, сгрешена буква, търсещ да се приюти сред останалите страници, така че да придобие смисъл. "Човекът, който разхождаше книги" е класическа история за вярата в доброто, за  протегнатата на време ръка и смелостта да поискаш и да дадеш прошка.


"Писаното слово ще остане завинаги, защото има неща, които не могат да бъдат изразени по друг начин. Книгопечатането е най-добрият метод за консервиране на мисли и истории. По страниците на книгите те оцеляват в продължение на векове"