19
Сря, Ян
9 Нови статии

Да вдигнем наздравица с "Когато всичко е изречено" от Анн Грифин

Ревю на книга
Typography
  • Smaller Small Medium Big Bigger
  • Default Helvetica Segoe Georgia Times

Стартираме годината с представяне на трогателен и впечатляващ роман на ирландската писателка Анн Грифин.

"Когато всичко е изречено" бе случайно попадение, към което посегнах без предварителни очаквания, водена от любопитство какво се крие зад корицата.

Морис Ханиган е готов за изпрати живота, но не и преди да вдигне наздравица и да почете петимата най-значими за него хора.  Една съботна юнска вечер героят на Анн Грифин се изправя пред спомените, за да "съживи" за последен път всичко, което е бил и което никога вече няма да бъде.  "Когато всичко е изречено" е история за реалния пламък на живота и красотата, съдържаща се в несъвършения образ на човека.



"Никой, абсолютно никой, не познава загубата истински, докато, не загуби някого, когото обича. Онази дълбока любов, която стига до костите ти, която е толкова трудна за премахване, като слой пръст набита под ноктите. А когато вече я няма...чувството е сякаш са я изтръгнали от теб"



Пет истории, пет различни питиета с различен вкус, сила и аромат и петима души, за които Морис Ханиган ще си спомни:  отлетелите преди него по-голям брат и балдъза,  дъщерята, която е държал в прегръдките си едва 15 минути, за съпругата, която е била негов и дом, и смисъл и за сина, който е отгледал, но никога не е опознал.
"Когато всичко е изречено" е сантиментална история за пропиляното, (не)изживяното и (не)преодоляно време. Емоционалната разходка на Морис Ханиган завършва с посланието да приемем навреме неизбежната цикличност, пред която всеки един е изправен и най-вече да приемем човечността и всички недостатъци, които идват с нея.