27
Пон, Сеп
8 Нови статии

„Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала“ от Е.Е.Шмит

Ревю на книга
Typography
  • Smaller Small Medium Big Bigger
  • Default Helvetica Segoe Georgia Times

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

„Истината не представлява някаква самоцел, тя има смисъл само ако служи за нещо, нещо повече – разрушава“

„Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала“ е вълнуващ разказ за живота на жена, родена и живееща в Китай и нелепиците, породени от човешките решения; за свободата на избора дали да живееш в реалността или във въображаемото.

 „Само въображението, което създава фикции и кове мечтани връзки, създава оригинали, без него бихме били сходни, твърде подобни, еднакви, смачкани едни върху други в контейнерите на реалността“

Г-жа Мин живее в провинцията на Китай, Гуандум и работи в приземния етаж на „Гран Хотел“, където изпълнява длъжността пишдама. Случайността я среща с мъж от Запада, посетител на хотела, на който тя разказва подробно за всеки един от многочленното си семейство, състоящ се от 10 според нея, деца. Действието на разказа на Шмит се развива в период, в който деситилетия подред китайската държава забранява на семействата да имат повече от едно дете, с цел овладяване на демографията...

„Избраните успяват само в изключителните неща и се провалят в най-обичайните“

Съдбата удря г-жа Мин с този факт толкова силно и дълбоко, че тя прибягва до съвсем законното средство, за да смекчи ударите – въображението.  Къде е границата между истината и илюзията? Френският писател и драматург за пореден път, успява в рамките на 100 страници да разгърне многото чисто човешки, дълбоки и философски въпроси за смисъла и търсенето му, за нуждата от това да обичаш и за властта на действията и властта на думите. Г-жа Мин бяга във въображаемото, в желанието си да се откъсне от баналността на ежедневието и наложено от властта еднообразие.

„Истината е просто лъжата, която ни харесна най-много“

 

В Разказа на Е.Е Шмит е скрита мъдростта, обвита от недимото за очите.  „Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала“ е урок за въплъщението на постояннството, независимо от цената, в един непрекъснато менящ се свят.

 „Истината винаги ме е карала да съжалявам за несигурността“

"Да върши човек забележително дело е по-важно, отколкото да бъде забелязван“

„Ако срещнеш стойностен човек, опитай се да приличаш на него, ако срещнеш посредствен, търси неговите недостатъци у себе си...“

„Мъдрецът вижда у себе си причините за своите неволи, а безумецът обвинява другите“

„Жизненият опит е свещ, озаряваща само човека, който я държи“

„Без прекомерно откъсване, без прекомерна свързаност, златната среда, в това е мъдростта“

„Извисеният човек иска всичко само от себе си, обикновеният и недостоен човек иска всичко от другите“

„Една несправедливост се изтрива, ако човек успее да я забрави“