Да нарисуваш болката, за да я прогониш
Много книги преминават през ръцете ми седмично, но малко са тези, които надават глас и печелят вниманието ми, така че да бъде споделено за тях, какъвто е случаят с тази на хърватската писателка Славенка Дракулич, "Фрида или за болката". Признавам, че тези от вас, които не са запознати с живота на мексиканската художничка , трудно биха се ориентирали в душата на произведението, тъй като биографичните нишки са вплетени и съсредоточени в емоционалните и морални лутания на героинята и във философското търсене на смисъл и одушник на болката. Бързам да отбележа, че това и е целта на Дракулич - да създаде атрактивна биографична картина за художничката Фрида Кало и осмислянето на живота й чрез телесната болка.
"...Трябваше ми цял живот, за да разбера, че хората не са еднакви, правят само онова, което могат, дават само толкова, колкото имат..."
"Фрида или за болката" разголва физическите и емоционални рани на художничката, така че ясно да се открои изборите на път за помирение със собствение дух . Рисуването е методът, чрез който Кало търси изгубеното чувство за споделеност. В книгата Дракулич ясно очертава двете състояния на вътрешно противоречие и напрежение, пред които Кало изпада - едното, насочено в борба за живот и другото към смъртта. Тези душевни лутания, подобно на морски вълни се редуват, аргументирано в книгата, така че не създават досадното усещане за еднообразие на сюжетната линия.
Образът на Фрида Кало, представен през погледа на авторката изглежда непобедим и напълно осъзнат в действията и решенията си. Извличайки лицето на болката на светлина, пред хората, художничката се противопоставя на вътрешните си страхове и демони. А демоните мразят това...
"През целия си живот бе носила маската на радостта. Освен в картините си. Хората виждат само онова, което искат да видят, само кулисите. Разбирането значи отговорност"
Да очакваш от живота нещо повече от страдание - това е крайната цел за Фрида, към която тя се стреми. Любовта за нея е основната религия и именно чрез нея тя търси източника за спасение до последно.
"Любовта е общ знаменател, обикновен панер, в който човек слага какво ли не. Всъщност и самата тя е какво ли не"
Опрощаващ, дълбок и категоричен е образът на Фрида Кало, а непоколебимостта в духа й проличава във финалните страници на романа на Дракулич, откъдето Кало заявява кратко и ясно своята позиция за смисъла от това да те има и да бъдеш: "когато животът не е живот, а биологично траене, когато човек е само неодушевен предмет...Тогава смъртта е утеха".
