15
Пон, Юли
0 Нови статии

"Фрида Кало и цветовете на живота" от Каролине Бернард

Ревю на книга
Typography
  • Smaller Small Medium Big Bigger
  • Default Helvetica Segoe Georgia Times

"Животът е твърде красив, твърде пъстър, за да го понасям и нищо повече. Искам да се наслаждавам, да се радвам и да обичам"

Преди месеци ЕМАС пусна на пазара най-новата книга, посветена на мексиканската художничка Фрида Кало. Романът определено би представлявал интерес за всеки, който би искал да се запознае с базисни факти от личния и професионалния й път. Книгата се чете леко, макар характерът на самата история да не е въобще такъв.


Годината е 1925-а, когато 18 годишната Фрида претърпява жестока катастрофа, която я травмира и променя до живот. В този период тя изживява първата си силна младежка любов, която обаче приключва веднага след инцидентът. Тази така болезнена раздяла с първия мъж в живота й - Алехандро разгръща въображението на Кало и "вдъхновена" от емоционалната празнота и физическа болка, тя прави първите стъпки в света на изкуството.Писателката Каролине Бернард започва "разходката" из света на Фрида много силно и динамично, без излишни думи и разтегливи описания. След средата обаче, действието в романа като че ли прекалено избързва и някак унищожава първоначалната магия от създалото се изначално приятно впечатление.   



                        "Животът е твърде красив, твърде пъстър, за да го понасям и нищо повече. Искам да се наслаждавам, да се радвам и да обичам"



Фрида Кало води живот, изпълнен с обещания към самата себе си. Съдбата я среща с голямата любов в лицето на прочутия художник Диего Ривера, увековечаващ историята и съвремието на Мексико по стените на града. Той е неин учител, съпруг, приятел и подкрепа като тяхната връзка претърпява множество катаклизми и въпреки това запазва целостта си. Каролине Бернард проследява в книгата връзката между двамата, многобройните изневери на Диего Ривела, като търси отговори и извинения за поведението му. Писателката анализира отношенията между двамата, поведението им, като през цялото време не прекъсва представата за съществуваща силна любов и от двете страни.



                       "Ти рисуваш каквото ти заповяда сърцето. Твоята картина представлява дълбока женска мъка, трансформирана в поезия"



Ривера подкрепя и насърчава Фрида да рисува, да изразява себе си и емоционалните си състояния чрез изкуството. Самият той признава, че тя е по-добра от него, тъй като рисува не само с очи, а с душа.Рисуването е видът революция, която Кало води. Бунт срещу несправедливия развой на съдбата. Тя избира този начин, за да намери смисъл в дните и да избяга от реалността. Живопистта, играта с цветовете, са средството й срещу тъгата, начин за укротяване на трудностите. Не мога да отрека, че мексиканската художничка лично за мен е извор на безкрайно вдъхновение. Силата на духа, който притежава намира проявление във великолепните творби, които човечеството наследява. Всяко нейна картина е разказ на чувствата. Фрида Кало се превръща в пример за човек, чиято силна воля и желание за живот се оказват по-силни от смъртта.  Тя намира своя си начин да се побере в рамките на живота и да му отдаде нужното внимание, пренебрегвайки всичко останало. Многобройните автопортрети, които Фрида си прави, представляват своеобразни дневници, описващи не само определения момент, но и душевното състояние, в което тя се намира до най-малките подробности.

Каролине Бернард избира може би най-подходящото име за книгата - "цветовете на живота". Самата Кало е пъстра, непобираща се в тогавашните представи. Фрида смело експериментира със себе си, с дрехите и аксесоарите, които подбира, с грима, който носи. Пъстра и като поведение и дух, и като живот и излъчване, каквото и да се изпише за този вечен творец ще е малко.