„Защо ли наранените, все още облечени в кръв трябваше да поемат бремето на прошката?“
Романът на Дилия Оуенс представлява едно изключително завладяващо литературно бижу. В него писателката представя историята на Кая, която от съвсем малка остава сама, тъй като всичките й близки я напускат без предупреждение един по един. Всичките изпитания, които и се пращат провокират Кая да е задвижвана по-скоро от рефлекса за живот, отколкото от желание за такъв. Както и ще се уверите интересен и завладяващ е начинът, по който писателката рисува героинята като съществуваща, но в действителност, неспособна да почувства очарованието и сладостта от живота.
Кая се превръща в играчка на съдбата до момента, в който не пораства достатъчно и не поема Пъта си в свои ръце. „Където пеят раците“ ще ви изуми с магията на силата на характера и волята, с които е заредена главната героиня. Романът е много динамичен, пъстър откъм сюжет и действие и най-завладяващото – непредсказуем! Кая е обрисувана с редица механизми, помагащи й въпреки всичко да оцелява.
Изключителен е начинът, по който Дилия Оуенс слива образа на героинята с този на природата и по-точно връзката, която създава помежду им. Кая е дете на природата и като такова през целия си земен път, тя излива своите най-светли, най-тъмни и най-срамни дела и копнежи.
Забелязвалили сте, че понякога случайността намигва дяволито, поднасяйки късчета щастие, които обаче, ако не съумеем да хванем на време, изчезват безвъзвратно?! Е, битието на Кая на пръв поглед изглежда напълно лишен от шансове за промяна и контрол над него, но майсторското перо на авторката, преобръща очакванията изоснови.
„Където пеят раците“ е книга за бягството от реалността като алтернатива за оцеляване. Роман за истината. Истината, че може да се оцелее и без наличието на любов, колкото и непосилно да изглежда това в началото. А болката, сигурно ще попитате – къде отива тя? Болката се трансформира или по-скоро катализира.... и в спокойствие,....и в молитва.
