„…дали всеки, извършил нещо, което обществото осъжда, е продал душата си?“
Олег Рой, съвременен руски писател, сценарист и публицист и един от стоте най-популярни романисти в съвременната европейска литература, през тази година подари на читателите си поредната безумно силна и дълбоко наситена с човешки емоции, книга, „Купувачката на спомени“.
„Купувачката на спомени“ представлява задълбочен философски анализ, както за Човека и намиращите се в него ангели и демони, така и за взаимоотношенията, моралните принципи и поставени цели, изградени на фона на глобализиращия се, консуматорски свят. Тук ще се срещнете с героите – Андрей, Катя, Костя и Вехтошарката, които ще ви провокират да потънете в бездната на своите най-съкровени спомени и стойността, която носят те за вас.
Бихте ли продали отпечатъците от щастливите си отминали моменти за голяма сума пари?
„Купувачката на спомени“ бих определила основно като роман за битката с разума. Търсенето на щастието и баланса са основните индиректни мотиви, провокиращи литературните образи да нарушат цялостта, както в отношенията си със света, така и вътрешната си емоционално-морална подредба. Андрей Шалагин е основният персонаж, който ще претърпи пълна трансформация, като по този начин ще води посоката на мисълта на писателя в определената от него посока. Действията на Андрей ще поставят въпроса за вярата и силата, която носи тя. За търсенето на спасение и умиротворение от допуснатите грешки. Но преди всичко ще насочи към основния замисъл, а именно към проявяването на разум в действията и сила на характера пред изкушението.
Интересен е начинът, по който писателят дава втори шанс на персонажа си, връщайки го към вярата и искането на искрена прошка. Всяка душа, подобно на неговата търси умиротворение по един или друг начин, за да се пречисти и отърси от „мръсотията“ на времето, полепнала по него.
„Нима никой не беше дошъл в храма с чисто сърце, със светла молба за благото на близките си или с искрено разкаяние! Обладани от корист и ненавист, всички в хор се молеха еднакво: Дай! Дай! Дай!…“
Типичната руска ерудираност, чистота на мисълта и посока на дейстието, безспорно личат от редовете, написани от Рой. Динамиката и изключителната изобретателност в сюжетната линия, правят книгата приятна и лесна за четене, в противовес на дълбочината на посланията, които в крайна сметка отправя към аудиторията.
„Ако обичаш живота, ако се наслаждаваш на всяка минута и съумяваш да намираш радост в малките неща, ако не се боиш от новото, значи си млад, каквито и да са цифрите на рождената ти дата. Но когато всичко това го няма, остаряваш, затваряш се в себе си…“
Майсторски, Олег Рой, ни учи от страниците на книгата, че животът е в баланса на силите, в премерения риск и в надживяването на миналото. В „Купувачката на спомени“ ясно ще разберете, че Егото и прекомерната гордост и натрупана алчност, в определен момент „натежават“ и са непосилни за носене. Материализмът е издигнат в култ и основна приоритетна цел за Андрей, Костя и Вехтошарката. Но както годините, така и взетите през тях решения, безмилостно натежават, за да им дадат ценен урок.
„…понякога ми се струва, че нямаме никаква власт над съдбата, че не можем да сторим нищо по собствена воля, че тя ни принуждава да вършим едно или друго, да вървим в тази или в онази посока…А ние сме едни покорни пешки нечия игра и нищо не можем да променим…“
„Купувачката на спомени“ е изумително трогателна история за глупостта в човека, за липсата на дисциплина в характера и за търсенето на прошка. Толкова силен заряд носят героите, че от първата до последната страница, мнението ви за тях ще се промени многократно. Кое е ценното в живота и какви са цветовете му? Това ще разберете на финала, когато съвсем изненадващо. Учим ли се от допуснатите грешки или напротив, продължаваме да ги допускаме? И колко сме способни да заплатим за тях? На тези и много други въпроси ще си отговорите, посредством действията и решенията на Андрей, Костя, Катя и Вехтошарката…
„Купувачката на спомени“ напомня по един доста хаплив начин чрез образа на Вехтошарката за измеренията на душата, която всеки има.
…“Какво сте се хванали за тази душа, дето сами сте си я измислили? Каква е тази непонятна субстанция, по която всички така се превъзнасяте…?
Всеки има вътрешен радар за това кое е добро и кое не. „Купувачката на спомени“ е за тези от вас, които са с богата и пъстра душевност, с дълбоко и ярко изграден вътрешен морален ред незасимо от това какво диктува средата. Олег Рой ще напомни, че животът е в премерения риск и в разумните, балансирани решения, които вземаме, защото нека не забравяме, че пътят ни е постлан от спомените, които сме си създали и в правилното им съхраняване.
