19
Вт, Ян
11 New Articles

"Любов, огромна като катедрала“ от Катрин Панкол

Ревю на книга
Typography
  • Smaller Small Medium Big Bigger
  • Default Helvetica Segoe Georgia Times
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

„Аз изучих любовта, докато учех теб на любов“

„Любов, огромна като катедрала“ е епистоларен роман, изпълнен с много динамика и фойеверк от емоции. Катрин Панкок разказва историята на една изненадваща любов между двама напълно непознати, обединени от общата си страст – литературата, чрез която се откриват един друг. Романът е наситен с много лиризъм, който няма да ви позволи да спрете да следите кореспонденцията между тези двама непознати, за да разберете и изживеете заедно с тях как ще приключи всичко.

Оставям ви да се промъкнете в едни от най-впечатляващите моменти от книгата, за да преоткриете себе си и смисъла, оттова което правите, а за тези, от вас, които подобно на героинята са изгубили апетита си за живот , да го възвърнат...

„Между тъгата и небитието, избирам тъгата“

„Не прощавам на компромисната любов, която се нагажда към обстоятелствата, на прозаичната любов, подчинена на идиотските закони на обществото ни...“

„Любовта не е само очарование. Любовта може да бъде мъчение, може да бъде предателство, измама. Тя може да изрича какви ли не думи, да се предрешава, както пожелае, да хитрува до безкрай...“

„Дали обичта към едни и същи книги помага да опознаеш другия?“

„Ще узнаеш какво е останало след смъртта на човека в спомените и думите на другите за него“

„Любовта се ражда, когято единият разкрие пред другия мислите си, най-съкровените си тайни. Иначе не е любов, а само търкане на кожи, размяна на желания сега и веднага, за да се окажеш в крайна сметка ограбен, все едно крадец е проникнал с взлом в дома ти...“

„Животът не се подчинява на „нормални“ закони, когато любовта го напусне“

„Аз преживях толкова страхотно щастие. И повече не го искам. Не искам нищо голямо, огромно. Или ако ще е щастие, да бъде по мой размер“

„Четенето не е невинно занимание. Невинаги излизаш от него цял и непокътнат. Четенето е опасно. То изтръгва от мен дори признания, които нямаше да направя дори палач да ме бе подложил на мъчения...“

„Аз изучих любовта, докато учех теб на любов“

„Щастието не оставя следи. То е като падаща звезда. Преминава, нищо повече, изпълва живота с бляскави картини, които избледняват бързо и които не можем да задържим“

„Вкопчваме се в миналото, когато не ни остава нищо, което да очакваме от живота“