"Без любов сме нищо"
„Мадам Пиаф и песента на любовта“ е роман, проследяващ творческия, личен и интимен път, който легендата на френската музика извървява с всичките му увлечения, разочарования и амбиции. Още в самото начало на книгата, писателката Мишел Марли представя Пиаф като самостоятелна, независима, борбена личност, устремена към върха.
„Хората си мислят, че са важни отговорите, но не е възможно да има отговори, ако не бъдат задавани въпроси“
Действието в романа маркира отделните етапи от живота на певицата, без да навлиза в разточителни сцени, което създава приятна диначимност и лекота при четеното. Животът на родената пред 1915г. Едит, преминава през редица катаклизми, които обаче оставят трайни белези в нейното творчество. Музиката е основният източник на живот и движещ елемент, на който Пиаф остава вярна до край.
„Любовта винаги е бягала от мен. Никога не успявах да я задържа дълго в обятията си“
„Врабчето“ на френската музика, води живот основан на любовта и на търсенето й. Мъжете, които тя избира в живота си, подобно на нея поставят кариерата си на първо място, издигайки я в основен фундамент. Любовната връзка и съпътстващото я разочарование са просто средствата, движеща муза и извор на вдъхновение, чрез който Пиаф се зарежда, за да може да създава.
„Предпочитам да си тръгна, докато любовта ни още е голяма и не искам да чакам края, когато ще се разкъсваме взаимно“
Мишел Марли показва певицата извън рамките на крехката, слаба и сантиментална жена. Напротив, тук ще я видите, целенасочена и устремена към осъществяване на творческите си амбиции, готова да пренебрегне всичко и всички в името на успеха и на това, което иска.
„Невъзможно беше да обича и същевременно да вижда любимия до себе си, облян от светлините на върха“
„Мадам Пиаф и песента на любовта“ показва, че обичта, която Пиаф търси, взема и дава е гранична. Кариерата е тази, която може да измести интимния свят, личната, сантиментална връзка с човека до нея. Какво е щастието за легендата на френския шансон и има ли живот в розово? – От „Мадам Пиаф и песента на любовта“ ще разберете, че за Едит щастието е в отдадеността и предаността, в намирането на цел, в отстояването на мястото и позицията, в постояннството..... и разбира се във вдъхновяващия елемент, който да е близо до нея през целия път.
„Щастието между двама души е до момента, в който се стремят към едно и също бъдеще“
