"Цял живот закъсняваше, изпускахме самолети, влакове, началото на представления и филми. За пръв път ти избърза, изпревари ме нанякъде..."
"Между небето и Лу" от Лоран Фуше е книга за метаморфозите, които животът крие в себе си и изважда на повърхността в моментите, в които най-малко очакваме. Романът разказва трогателната история на едно семейство, чиято основа се разклаща със загубата на майката и съпруга, Лу. Тук думите се носят в ритъм, в невидим танц пред очите на читателя, до момента, в който не бъдат погълнати и прочетени до последната.
"Цял живот закъсняваше, изпускахме самолети, влакове, началото на представления и филми. За пръв път ти избърза, изпревари ме нанякъде..."
Животът на всеки един си има глас. Този на главния герой Жо бе с гласа на жена му, Лу. Жо губи съпругата си, с която са споделяли целия си свят, всички осъзнати моменти на радост и болка, а сега от него се иска да продължи напред сам. Ограбен от съдбата, той научава предсмъртното желание, което Лу оставя. Жо има за задача да се освободи от скръбта да помогне на децата им да поемат в правилната посока и да намерят щастието.
"Щастието е заразно"
"Между небето и Лу" е красив роман, напомнящ за стойността и преходността на човека и моментите, които изживява. Лорен Фуше успява с един замах да отвори широко очите на читателя и чрез разказаната история да му обърне внимание за истински значимото , а именно даването на безусловна любов, за прошката и изкуството да търсиш хубавото отвъд скръбта.
Книгата напомня, че щастието се крие в еднообразното, тихо ежедневие, в което имаме усещане, че нищо не се случва, а всъщност стават най-големите магии, запечатват се най-значимите и впоследствие скъпи моменти и спомени.
"Животът е като глава лук, изгражда се на последователни пластове"
