„Литературата не е самоцел. Една книга трябва да предизвика спор, иначе е безполезна“
„(Не)възможният Адолф“ е трудна и тежка за четене книга. В нея френския писател връща машината на времето, като прави смел опит дори да го трансформира. В литературното произведение на Шмит изненадващо няма да откриете само и единствето грозната, мрачна, ужасяваща истина, позната на всички ни за Адолф Хитлер. Писателят успява изключително умело, да преплете Хитлер – такъв, какъвто го знаем и Хитлер – отвъд границите на познатото зло, съчинявайки лиричен негов образ и подобие.
„И враговете, и приятелите имат време да придобият лице чак, когато са вече мъртви. Това надхвърля всяка човешка мярка. Човекът влага тук цялата си промишлена сила, всички продукти на металургията, но като чирак-магьосник не успява да контролира нищичко от мощта, която сам е отприщил.“
Въпросът, който може би мнозина от вас ще си зададат е как въобще се разказва животът на един провален човек?
С тази книга, авторът поема огромен риск, опитвайки се да представи едно от най-големите чудовища в историята на човечеството като по-симпатичен, обичащ, привързващ се и състрадателен човек. Чрез това противопоставяне на образа, Шмит дава възможност на читателя свободно да тълкува всяко едно обстоятелство, не толкова, за да се внедрява и вглежда в образа на Адолф, а да види нещата извън себе си, по реален начин.
„Войната е най-голямата артистка на тази епоха“
Шмит преобръща представата и за Хитлер, и за литературния жанр. И напомня, че преди да съдим, когото и да е било, трябва да се разровим в самите себе си. Все пак всички започваме живота си, в изграждане на кули от идеи, някои, от които нелепи, създаваме си мечти без да работим за реализацията им, все едно ще паднат от някъде си и изобщо градим едно въображаемо, имагинерно бъдеще, изпълнено само и единствено със спокойствие и успехи. В по-голямата си част от живота обаче и стъпките към придобиване на опит, човек започва с провал. Но важното в случая е какво извличаме от него, смачква ли ни или напротив, нахъсва ни до достигане на положителна промяна?!
„Странно нещо е приятелството. В любовта за любов се говори, а между истински приятели не се говори за приятелство. Приятелството се създава, без да се назовава, нито коментира. То е силно и мълчаливо. То е свенливо. То е мъжествено. ...“
Чрез „(не)възможният Адолф“, Шмит категорично и обосновано заявява, че човек не се ражда чудовище, но обстоятелствата, липсата на воля, липсата на характер и т.н. го превръщат в такова. И не е ли така?! Не го приемайте като оправдаване за разрухите, които Хитлер е причинил на човечеството, а като урок, какви не трябва да бъдем, за да не повторим историята.
„Какво е човек? – Човекът се състои от избори и обстоятелства. Никой няма власт над обстоятелствата , но всеки има власт над своите избори“
Не може да променим хода на миналото , но може да си извлечем изводи какво не искаме да преживяваме отново и какви не трябва да бъдем.
„Искам да разбера. Да разбера, не за да оправдая, да разбера, не за да спра да обвинявам. Да разбера, за да страдам по-малко”
