18
Пон, Окт
4 Нови статии

"Островът на изгубените дървета" на Елиф Шафак - история за плененото време

Ревю на книга
Typography
  • Smaller Small Medium Big Bigger
  • Default Helvetica Segoe Georgia Times

"Всеки, който очаква любовта да е разумна, вероятно никога не е обичал"

Годината е 1974. Кипър е окупиран от турски войски, а хиляди гърци са изселени от домовете си. Никозия е разделена да две - турска и гръцка част, а една нищо и никаква зелена линия и до ден днешен определя от кои си.


"Животът е търговско споразумение"


"Островът на изгубените дървета"  е последната книга на Елиф Шафак, предизвикваща дълготрайно ехо след себе си. В нея писателката се разравя  в корените на злото и останките от изпепеленото минало и с помощта на сътворени легенди, пише историята, до която читателите могат да се докоснат. "Островът на изгубените дървета" започва със спомените от преживяното на един от основните герои в книгата - смокинята.  Дървото приютява, както любовта и щастието, така и страданията и загубите на хората, намерили път до нея.


"Откъде точно започва историята на всеки човек, след като животът има повече от една нишка и онова, което наричаме раждане, не е единственото начало, а смъртта не е безпрекословен край?"


Елиф Шафак проследява пътя на безобразията от войната, като изравя от отломките историята на Костас Казандзакис и Дефне. Лятото на 1974г. и породилото се етническо напрежение определено не е време за влюбване.  Костас - грък, а Дефне - туркиня, намиращи се там под смокиновото дърво, символ на живота, вярата, на вечната памет, започват своя съвместен път. Образите на героите са обединяващите елемента на двата враждуващи народа, а техен плод и продължение е Ада - новият живот. Ада не познава миналото, но не се страхува да пита, да търси отговори и причината  за отнетата й майка, за това защо баща й говори на смокиновото дърво всяка вечер с такава силна и искрена любов... Дъщерята на Костас и Дефне расте и живее в настоящето, в друг свят, в който място има и за едните, и за другите. Миналото за момичето е тъмно, мъгливо и твърде неясно, а хората в настоящето са други - любопитни и непреклонни пред непознатото.



"Всеки, който очаква любовта да е разумна, вероятно никога не е обичал"


"Островът на изгубените дървета" е мелодичен и меланхоличен спектакъл на надеждата. Елиф Шафак за пореден път не просто пише книга, а оставя история, която да се помни дълго. Книгата е прекрасно утвърждение, че звуците на родината никога не спират да отекват вътре в човека, независимо къде. "Островът на изгубените дървета" е ясно доказателство за това, че мостовете между хората се появяват само тогава, когато са готови да ги прекосят без да потъпкват вярата и морала на другия.


"Ако не разбираме миналото как може да сътворим бъдещето?"