19
Сря, Юни
0 Нови статии

"Рана" от Захари Карабашлиев: "Човешко, твърде човешко е безспир да разгръщаш и препрочиташ себе си"

Ревю на книга
Typography
  • Smaller Small Medium Big Bigger
  • Default Helvetica Segoe Georgia Times

"Рана" е силен, плътен, пулсиращ исторически роман за саможертвата и многоликостта на човешкия образ.


"И човекът е като дървото, сине - трябва да се ашладисва, за да е полезен"


Битката в "Рана"  се води на два фронта - на бойното поле и във вътрешния свят на младия идеалист от Одринска Тракия, Сава. Годината е 1916, когато войната въвлича студента по право на Добруджанския фронт и преобръща света му из основи. Романът проследява как окрилената от вяра в човешкото душа прокървява, попадайки в бездната на действителността.


"Човешко, твърде човешко е безспир да разгръщаш и препрочиташ себе си"


Войната се оказва ключа към зрелостта, защото именно изгубените ценности на хуманизма - справедливост и вяра в другия учат най-бързо. Сава се изправя пред най-големия си враг -  той самият и измъчваната си от противоречия съвест: да опази себе си или повереното му от съдбата 4-годишно дете. Романът на Захари Карабашлиев припомня, че източникът на раните винаги е бил и ще бъде един и същ - човекът.

 


Стискам думите от книгата в юмрук, водена от желанието да ги запазя с мен, колкото се може по-дълго, за да си припомням колко нездрав е светът.  "Рана" носи в себе си неизкоренимите навици, дълбоко залегнали в човека от край време - да търси спасение, любов и вяра в правдата. Дълбок, рационален, безпощаден роман, който пръска сърцето на малки парчета живот, предизвикано от срещата с безпощадната цикличност на времето.

Призовавам повече читатели да преживеят "Рана"-та, на Захари Карабашлиев и дано излязат по-силни и емоционално и морално калени от нея.