"Сричам живота като дете, което се учи да чете"
„Тук съм преди теб“ е поредният роман на Катрин Панкол, който ме придърпа към себе си. Сигурна съм, че мнозина от вас веднага ще определят книгите й като „женски“ и до някъде може би ще са прави.
„Ще ти причиня всичко, защото искам всичко от теб. Искам да видя всичките ти лица, всичките ти страхове, всичките ти дързости. Ще изтръгна най-лошото от теб и ще го превърна в скъпоценни камъни“
Стилът, начинът на изразяване, на потапяне в думите, дават на произведенията й някакъв магнетичен почерк, който обаче те кара да проявиш любопитство и да разлистиш и следващата нейна книга. Такъв е и случаят с „Тук съм преди теб“.
„Човек не пристъпва сам, нов в една любовна история, иначе всички бихме обичали по един и същи начин“
Признавам, прочитайки първите десетина страници бях на ръба да я оставя за "после", но уверено продължих до края, за което и не съжалявам. Френската писателка поставя отновно основно любовта, като изграждащ пътя в живота елемент. Историята, която представя е за обичта, която родителите ни завещават, за начина, по който виждаме себе си чрез отражението си в другите.
„Ето това трябва да е любовта – когато погледът на другия вижда в теб онова, което ти не виждаш, извлича го като самородно злато и ти го подарява“
Главната героиня е изправена пред неспособността си да допуска друго човешко същество до себе си, да дава израз на чувствата си, да обича и да се отдава на тази обич. Катрин Панкол разнищтва причините за това емоционално осъкатяване и търси изход от ситуацията.
"Животът се беше вмъкнал в мен, беше хвърлил тор, върху който щяха да израстат търсения, убеждения, обещания, успехи..."
„Тук съм преди теб“ е роман за настроенията на сърцето и умението да ги контролираме. Куражът, смелостта и твърдостта са в основата за намиране пътя към себе си и към щастието. Ние сами градим бъдещето си, пътя си. Те зависят от нас, не от някой друг. Книгата е урок по уважение – уважаване ритъма и мярката на другия, уважаване на неговото право на избор и неговата скорост на вървене в света, в отношенията ....
„Не знам какво е да обичаш, опитвам се да разбера с теб...Да обичаш значи да даваш на другия онова, от което се нуждае, в точната доза. Да не го притискаш, да не го превземаш. Не просто да отговориш на собствената си потребност да даваш, да обичаш да се приспособиш към другия. Не мога да приема всичко, което така настоятелно ми поднасяш“
Думите на Катрин Панкол определено мога да определя като солидни, донякъде омайващи, отварящи вместо ключ различни емоционални точки от душевността на читателя. Признавам си, очаквах, четивото да се удря в мен и директно да отхвърча в небитието все едно въобще не ме е докосвало, но всъщност не стана така...
„Спасението ще дойде от самите вас. Вашето спасение - Не от някой друг. Не очаквайте нищо от другите“
Финалът на „Тук съм преди теб“ е изненадващ. Не, няма да отговори на очакванията ви за сантиментален, класически любовен финал. По-скоро ще останете наранени, променени, но и опознали себе си чрез съдбите на героите, но и готови с нови сили да поемете напред в неизвестното.
„...Любовта не е нищо друго освен още една война, безмилостно уреждане на сметки, наследствена сага, която никога не приключва. Всички тези, които шепнат в ушите ни: „Тук съм преди теб“, ни объркват, настаняват се в живота ни, навират ни историите си и запушват най-сияйните ни хоризонти.
Обичаме така, както са ни обичали нашите майки“
