“В началото на моя живот бяха думите…”
Романът „Завръщането на думите“ рисува ярка картина на една сурова средновековна епоха. Творбата на Гоце Смилевски, разказва за трагичната житейска и любовна история на философа Пиер Абелар (ХIIв) и неговата ученичка Елоиза. История, чиито фатален край показва и доказва безсмислието на установените от времето догми.
Романът представя версията през погледа на Елоиза, нейните душевни терзания и емоционални бури. „Завръщането на думите“ поставя на дневен ред едни от основните теми-табута: за вярата, за морала, за връзката между човека и Бога. Между редовете на романа ще откриете много ключови въпроси за човешките взаимоотношения и на каква основа се изграждат те.
Църквата и служенето на Бога е било в основата на човешкото битие. Но по какъв начин е бил представян образа на Бога? Интересен е начинът, по който Смилевски категоризира това поклонничество, а именно: църквата представя Бога на вярващите не като Бог, който обича, а такъв, който заплашва от наказание. В основата на вярата лежи страха от прекрачване на установения морален ред , а не намирането на душевен покой. А не трябва ли именно Църквата да успокоява отчаянието на човека и да му помага да намери път към спокойствието?!
И така…Елоиза изоставя сина си, плод на огромната им любов с Абелар. Не знам дали в действителност е била провокирана от обичта си към него или от установения морален път, който се е очаквало да следва. Всеки читател сам ще си прецени.
Истината, е че сенките на греха и покаянието не оставят нито един от двамата до самия им край. Доказателство за това са и едни от последните размисли на Елоиза: “разбрах, че в живота може би трябваше така да вървя, че в едната ръка да държа небесните неща, а в другата земните…“
Майсторския похват, с който Гоце Смилевски описва тази средновековна печална история, доказва за пореден път кръговрата на последователността на събитията от живота. В романа ще откриете и много тънки препратки, които се отнасят до живота днес, тук и сега, каквито са класовото разделение и вредата от равнопоставеността. „Завръщането на думите“ е роман-изповед за нуждата от постоянно пренареждане на социалните роли и вредите от това.
