07
Чет, Юли
5 Нови статии

"Жива" от Ина Ясипова - за силата да бъдеш по-голям от страданието

Ревю на книга
Typography
  • Smaller Small Medium Big Bigger
  • Default Helvetica Segoe Georgia Times

С празен джоб се живее, ама с празно сърце как се живее?"

Всяка книга носи аромат и определено настроение, които я правят разпознаваема и отличима за дълго време. Още от първите страници на "Жива" ме лъхна мириса на сушени ябълки, на домашните курабийки на баба, на дом, на онзи индивидуален за всеки аромат на любов, носещи само най-скъпите на сърцето ни хора. Няма да ви лъжа, романът повлича след себе си река от спомени, които изплуват в ясна картина. Забравените образи идват на гости, за да опреснят пътя, по който сме поели, така че да видим по-ясно посоката, в която вървим.

"Жива" е роман, който трябва да бъде повикан и да бъде грабнат и прочетен в точния момент, когато душата изпитва най-голяма нужда от уединение и е готова да слуша и да чуе всичко, криещо се от редовете. Само така ще може да се опита и от сладкото, и от горчивото и да бъде изживяно заедно с героинята на Ина Ясипова - Яна.

 

"Ракията и животът трябва да се поемат бавно, на малки глътчици, за да им усетиш вкуса"

 

Попаднала в бездната на действителността, след загубата и на двамата си родители, Яна решава да се опита да започне нов живот извън България като за целта напъха спомените в малкото останала й вяра. Водена от илюзията, че щастието я чака някъде другаде извън самата нея и без да подозира, че болката ще се разлива в нея и ще напомня за себе си без значение къде се намира, Яна се впуска в неуспешни опити да преоткрие своя вътрешен компас, който да я насочи в правилната посока.

 

"От болка не се бега, чедо - поклати глава баба Стойка. - Болката бега по-бързо от хората. Насекъде ще те настигне"

 

Казват, че спомените тежат само тогава, когато се забавиш да тръгнеш навреме. Героинята на Ина Ясипова оборва това твърдение, връщайки се обратно към корена, в най-милото и свещено място за нея, а именно село Елици в къщата на баба й. Там, където ароматът на детство и свобода никога не избледняват. Това забравено от Бога място крие в себе си вековна история, мистицизъм и знайни е незнайни родни ритуали. Двете дълго чакани и търсени съдбовни срещи, които да преобърнат хода на живота я чакат  на прага на селото.

Понякога най-нелогичните и на пръв поглед болезнени места, се оказват наше спасение. Така в село Елици Яна разпознава любовта и намира и сглобява отново себе си.

 

"Страхът убива любовта, а който обича не се страхува"

 

Определям "Жива" като трогателна история за вярата и смирението пред предопределеността, за невероятната сила да се издигнеш над болката, за да може да се сглобиш отново. Това е роман за духовната сила да продължиш да се изкачваш, дори когато ти се струва, че вървиш към бездната. Признавам, че "Жива" ще остане роман-наследство в моята библиотека освен заради чара на историята, но и заради липсата на претенции да бъде нравоучителен, да изповядва морал на действията и на мисълта. "Жива" на Ина Ясипова трябва да бъде преживяна!

Пожелавам ти го, читателю!

 

"Сърцата на хората лека-полека изстиват. Щото обичането е като огънчето, трябва да го поддържаш постоянно, да не угасне. Трябва да му помагаш. Спреш ли да се грижиш за него, остава само пепел"

 

Огромни благодарности на ИК Сиела за възможността да сме едни от първите, докоснали се до книгата .