Изкуството на Анди Уорхол

Изкуството на Анди Уорхол

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

„Когато не се случва нищо,  имаш възможност да мислиш за всичко“

Попартът е художествено направление , зародило се през 50те години на миналия век в САЩ. Появява се като антипод на устоновения до този момент абстрактен експресионизъм, който владее до този момент цялата американска култура след 1945г. Един от основните и най-бележити фигури, представители на течението попарт, противопоставил се на установените художествени норми, без съмнение е ексцентричният Анди Уорхол (1928 - 1987).

„всеки може да има своите 15 минути слава“

Уорхол е определян като култова фигура, забулена в митове. Той притежава изключителен нюх към законите на тогавашния пазар и на консуматорското мислене и възприемане на света и обектите около него. Любопитството му към новите медии, новопоявяващите се технологии и огромното му желанание да ги внедри в работите си и да ги опознае, го превръщат в новатор за 60те години, откривател на един нов, различен аспект от изкуството.

„Всичко, което виждате е изкуство или липса на изкуство“

1961г. е преломна за Анди Уорхол. Именно тогава твореца получава от младата архитектка Мюриъл Лотоу един ценен съвет, който художника от тук нататък прилага в работата си – да съсредоточи вниманието си върху нещата, които го заобикалят, върху предметите от всекидневието, формите и тяхното първосигнално значение. Оттук се раждат и едни от най-известните му творби – картини с кутиии от супа „Кембъл“, с мотиви от доларови банкноти, с шишета Кока-Кола и др.

 

 

 

 „Мисли като богаташ, изглеждай като бедняк“

Абсурдността на обществото и наложените порядки и социални норми, от което Уорхол е част, се превръщат в двигател и основна тема в голяма част от творческите му проекти, които са изключително демократизирани. Произведенията, които художника създава нямат за цел да внушават, най-малко да наложат, каквито и да е убеждения и вярвания. За творец като него изкуството носи и трябва да носи свобода, да не ограничава въображението на публиката за света в каквито и да е рамки.

„Серията от еднакви мотиви кара зрителя да си задава въпроси и да търси скритото значение на плакатните изображения“

И в тематично, и в техническо отношение може да се каже, че Уорхол изпреварва времето. Като творец на масовата култура той пръв поставя основите на серийността в творбите си чрез техниката на ситопечата. Художникът държи да концентрира вниманието на публиката към определен човек или обект, откроявайки то по такъв деликатен и същевременно отчетлив начин, че оставя останалата част от пейзажа на втори план. Анди Уорхол сепарир единични мотиви, които представляват интерес за него и ги повтаря до безкрай. Чрез сериграфиите цели да създаде и окаже чисто повърхностно въздействие върху сетивата на публиката и като краен резултат , да иронизира масовата продукция и консуматорството.

„Автоматизацията е възможност за опростяване на нещата“

Анди Уорхол през целия си живот обича да наблюдава из детайли хората, да вниква в историите им. Те са източникът на вдъхновение в работата му. Неговата изследователска гледна точка върху реалния образ, такъв какъвто е в действителност, го превръща в признат творец още приживе. Попартът едва ли щеше да бъде същия без Уорхоу и новите художествени форми, които предложи  и остави на човечеството.

1963г. – „Electric Chair”

“Merilyn Monroe’s Lips” – в основата е залегнала идеята за характерното за времето вманиачаване по детайлите

 

Източници:

https://www.warhol.org/

Анете Шпон, "Анди Уорхол", изд. РИВА 2009