Волейболистката Ралина Дошкова: „Чрез книгите разширяваме мирогледа си”

Волейболистката Ралина Дошкова: „Чрез книгите разширяваме мирогледа си”
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

 

 

 

 

 

 Името на Ралина Дошкова е добре познато на любителите на волейбола. Днес обаче ще ви представя талантливата ни състезателка в малко по-различна светлина. Защото като всеки човек, и тя има своите хобита и интереси. А оказва се, че книгите и литературата са сред тях.

Книгите ни дават възможност да научим много неща, да разширим мирогледа си, да се откъснем от ежедневието, а и да обогатим общата си култура, започва разговорът ни Ралина. Питам я дали има предпочитан жанр или стил, но тя е категорична, че няма как да избере само един. „Харесвам и проза, и поезия – зависи от настроението и обстановката”.

Истината е, че отношението ни към литературата се формира още в ранна детска възраст. Когато си израснал в семейство, в което книгите са на почит, логично е и ти да имаш уважение към тях. Бившата волейболистка на ЦСКА си спомня с умиление моментите, в които близките й хора са открехнали прозореца на това изкуство и са й представили един необятен свят, изграден от букви, думи и изречения. „Детската книжка, която е оставила най-дълбока диря в мен, е „Емил от Льонеберя”, усмихва се Ралина.

И макар Астрид Линдгрен да е по-известна с „Пипи Дългото Чорапче”, то палавият и пакостлив Емил също е един от най-обичаните й герои. Та кой не би искал да си нахлупи супник на главата, все пак!? Впрочем, книгата е екранизирана под формата и на филм, и на сериал, които също си струва да бъдат изгледани.

И като стана дума за книги, които впоследствие са се превърнали във филми, преминалата през немския Шверин състезателка има и друг фаворит. „Трудно ми е да назова само едно произведение, което ме е докоснало силно, но книгата, която ме впечатли много, е „Ловецът на хвърчила”, категорична е Дошкова. Халед Хосейни със сигурност е оставил душата и сърцето си в този роман, който бе №1 в класацията за бестселъри на „Ню Йорк Таймс” в продължение на две години! Няма да ви разказвам сюжета, защото рискувам да разваля удоволствието ви от четенето, но горе-споменатият факт е достатъчно красноречив. А за киноманите, нека само добавим, че едноименният филм получи една номинация за „Оскар”, две за „Златен Глобус”, и три за БАФТА, макар и да не спечели нито една награда.

Тъй като дискусията тръгна в тази насока, в която започнахме да говорим освен за литература, и за други изкуства, някак логично беше да попитам Ралина дали има интерес и към други творчески сфери. Отговорът, признавам, ме изненада: „Най-много ме привлича изобразителното изкуство, защото като малка обичах да рисувам и се справях прилично, дори организираха изложба с мои рисунки в училището, в което учих”, откровена е тя.

Последното изречение ме накара да се замисля за изборите, които правим. Не знам дали българското изобразително изкуство е загубило от това, че Ралина не е част от него, но със сигурност волейболът ни е спечелил, че тя е поела по този път.

А за финал, бих искал да завърша с един много кратък, и на пръв поглед много простичък цитат от „Ловецът на хвърчила”:

„Има начин отново да бъдеш добър”. Нека бъдем добри!