Първите появи на Лора стартират през 2011г., а с течение на времето, тя разгръща пред публиката освен кулинарните си заложби и интереса към пътувания, гастрономия и изследване на различни култури. Вдъхновяваща, различна, позитивна, чрез профилите на Лора и в социалните мрежи може да "пътувате" и "опитвате" от живота с пълни шепи.
Лора Найденова е родена през 1987 г. в София. Завършила е Софийската професионална гимназия по туризъм. Специализирала е във Франция, Италия, Германия и Испания. Работила е за веригата за управление на хотели и ресторанти "Fair Play International" и в семейния ресторант "Flowers", като зам.-главен готвач.
-Здравейте Лора, бързам да Ви попитам първо, коя е последната дестинация, която посетихте и с какво ви впечатли?
Здравейте, Анелия! Тя е позната и обичана от много хора. Преди дни се върнах от Гърция. Този път бях на семейна почивка с родителите ми в Ситония. Старая се всяка година да отделям няколко дни и да отскачаме заедно на различни места. Както винаги красивите плажове, природата и вкусната храна са ми любими в Гърция. Чувстват се добре там.
-В кой момент се зароди интересът и желанието да превърнете кулинарията във Ваша професия?
Беше преди повече от 20 години, само как лети времето. Винаги съм имала интерес към храната, в моето семейство тя е на почит. Моят по-голям брат учеше за готвач и на мен ми стана супер интерсно. От тогава не е спирало да ми бъде любопитна тази професия. Тя е и начин на живот за мен, също както и пътуванията.
-От многобройните Ви пътувания и придобити впечатления, може ли да кажете коя е страната, която използва най-устойчиви методи за отглеждане и обработка на продукти и която се грижи за биоразнообразието и подкрепя местните производствени дейности най-добре? Държавата, от която България може да взаимства?
Когато пътувам не правя дълбоки проучвания по тази тема. Но не мога да не спомена любимата Италия, а и Дания що се касае до подкрепа на местни проиводители. Качеството на храната в тези страни е сякаш на различно ниво. Особено в Италия, където зорко пазят своята кулинарна традиция от векове.
-У нас има ли пробудено "гастрономическо съзнание" или масово в избора на храна водещи са тенденциите - модата?
То започва лекичко да се пониква и да си пробива път, но в никакъв случай не можем да говорим за масовост. Модата в храната е силен фактор в подбора на храна не само у нас, но и на много места по света. Вижте само на колко много места човек може да си купи суши или бургер в София, а ресторантите с богата история, предлагащи нашенска кухня просто липсват. Това показва само колко повлияна от модата е кулинарната сцена тук.
-Българинът има ли изградени културни навици по отношение на храната или все още е в процес на учене?
Зависи в какъв аспект погледнем на въпроса. Културният навик за комбиниране на салата с ракия е широко застъпен тук и в това няма нищо лошо, разбира се. Големите менюта в ресторантите, които са символ и в повечето случаи на голямо наличие на фризери в кухнята също са широко застъпени. Надявам се това да се промени в бъдеще. Все повече хора се интересуват по-дълбоко от храната, която консумират, с какъв произход е тя, как е отгледана. Търсят се фермерски и истински продукти. С бавни стъпки вървим в правилната посока.
-Как избирате коя да бъде следващата дестинация и коя е държавата, която все още не сте посетили, но чиято кулинарна култура искате да опознаете?
Повечето от най-далечните ми пътешествия са планирани месеци предварително, но подборът на място винаги е базиран на лични интереси и доза спонтанност. Харесва ми да посещавам различни места, който не са чак толкова популярни. Като Кралство Бутан например. Там бях преди няколко месеца и се чувствах сякаш съм се пренесла години на зад с машина на времето. Много различно, чисто и спокойно място, а хората едни усмихнати и доволни от живота, който водят. А той не е никак лек. Япония е държавата, към която тая голямо любопитство. И като култура и като храна и природа. Имах планове да я посетя през 2020 година, но... Всички сме запознати поне частично с нейните кулинарни традиции, но ми се иска на място да опитам, видя и усетя атмосферата, която носи. Сигурна съм, че ще бъде несравнимо преживяване за всички сетива.
-За финал, кажете ми кой е вкусът/храната, която Ви описва най-добре, с която се идентифицирате?
Хората сме като шоколад, различни на цвят, с различни съставки и пълнежи. Добри и лоши с разнообразни опаковки. И всеки от нас носи различно усещане на заобикалящия го свят. Студеното ни стяга, топлото ни разтапя и сме изключително крехки, точно като шоколад. Аз не правя изключение. Бих добавила, че към този шоколад има и микст от подправки. Не е популярно, но е автентично. Смес от аромати, която сама се култивира и променя с годините. Понякога е пикантно, друг път плодово, солено или пък свежо. Но все пак е шоколад.
