23
Чет, Сеп

„1001 рецепти“ със слънчевата Сандра Алексиева

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 
„1001 рецепти“ със слънчевата Сандра Алексиева

 

Срещата, която предстои е с едно изключително момиче, което освен големи стъпки в работата си, раздава и много позитивизъм, топлина и вдъхновение на хората около себе си.

Сандра Алексиева е шеф готвач на „1001 рецепти“, който съществува в онлайн пространството от 2010г. Освен кулинарни рецепти, чрез платформата Сандра и екипа й предлагат редица съвети в областта на здравословното хранене и насоки как да подбираме продуктите, с които се храним и използваме за лична грижа. А ето и какво сподели тя за себе си, философията си на живеене и теорията й за успеха, който има преди нас:

 

Чрез "1001 рецепти" и въобще цялостното ти присъствие в социалните медии, ти предлагаш и споделяш открито на аудиторията не само кулинарните си тайни, а и начина си на живот и позитивното ти отношение към него. Откъде и как се зареждаш, така че да предаваш винаги този оптимизъм и любов от това, което правиш на останалите?

Зареждам се предимно от самата себе си. Възпитана съм да гледам на живота по-отгоре, по-философски, да не се взимам насериозно и да се надсмивам над лошото, над неволите, а и над мен самата. Зареждам се и от начина си на живот, който изключва телевизия и почти всички останали медии, изключително прецизна съм към селектирането на информация, която достига до мен, и пресявам старателно и хората, с които общувам. Синдромът на оплакването и черногледството са ми чужди, но са силно заразни, затова и близките ми хора са ми близки, предимно, защото не са болни от паразитно мислене. Зареждам се и от решенията, които взимам ежедневно. Една от любимите ми фрази гласи:

⁃ Какво взимаш, за да си щастлив?
⁃ Решения...

Старая се да оставам вярна на себе си, да следвам собствените си желания и поставям щастието си на първо място в ценностната система. Липсата на компромис със себе си прави човекът дълготрайно щастлив.

 Храненето е отношение и към духа, и към тялото. Но мислиш ли, че българите имаме придобити културни навици при избора на продукти и начина им на поднасяне или напротив, и в храненето се движим от наложени модни тенденции, без значение от качеството?

Не бих могла да сложа всички българи под общ знаменател, въпреки че ежедневно работя с онлайн статистики на интересите на нашата аудитория. Тя всъщност, е колкото предвидима, толкова и изненадваща в моментите, в които най-малко подозирам. По отношение на кулинарията масово се търси класиката и традицията, но хората у нас са любопитни и обичат да опитват нови продукти, нови подходи в кухнята, дори нови гледни точки. Трудно утвърждават новото като навик и част от ежедневието, но кулинарията сама по себе си се изменя всеки ден и човек, дори да не иска, следва тези тенденции. Добрата новина е, че у нас все повече хора истински се вълнуват от качеството и четат етикети, информират се кой продукт какво съдържа и все повече се отварят към света.

Какво мислиш и как възприемаш т. нар. "fast foods", "fast fashion"? Ти като жена, журналист, кулинар, водиш ли се от непрекъснато менящите се течения или напротив, следваш своето вътрешно усещане за нещата, залагаш на усета си и в храната, и във визията си?

Хубавите неща стават бавно. Това се отнася за всеки аспект от живота, за храната също. Не мога да кажа, че отхвърлям „fast food“ концепцията, но не е част от ежедневието ми. Има дни, в които нямам време да ям. Изобщо нямам време. Точно като обущарят, който ходи бос. Но и тогава няма да разчитам на нещо бързо ей така, колкото да задоволя потребността от храна. Ако ще се храня, ще е по моя начин - с отношение към детайла, с чаша вино, с красива чиния, с добре подбрани продукти. Ако нямам време за това, ще си стоя гладна. Така действам в почти всяка своя стъпка - или правя нещо, както трябва, или не се захващам с него. Половинчатото не ми носи стойност.

Коя е храната, която на теб лично ти доставя моменти на щастие?

Споделената. Тази, която приготвям за близките си. Храната е като виното - ако няма с кого да го изпиеш, няма особено значение колко узрели са гроздовите зърна...

Кой е ароматът, който те описва най-добре?

Ароматът на смокини. Но не на сладко от смокини, а на свежи, узрели смокини. Ползвам един италиански парфюм от години и продължавам да съм влюбена в него. Той е с аромат на смокини и каквито и парфюми да съм получавала за подарък, “Fico Di Amalfi” си остава ароматът, който ме описва най-вярно.

На какво според теб се дължи успехът на "1001 рецепти" и при самото му създаване вярваше ли, че ще стигнеш дотук?
Дължи се на търпението на мен и колегите ми. На моята категоричност, че не правя нищо случайно. На безусловната ми вяра, че нещата ще се случат, независимо кога. На това, че в нито един момент не се отказах, не погледнах окончателно към други професии, възможности и шансове. На това, че още преди “1001 рецепти” да се появи, знаех, че най-уютната стая е кухнята.
Дължи се на аудиторията ни, която оценява всичко, което правим. На тази част от нея, която не спря да ми дава обратната си връзка - понякога положителна, понякога не. Дължи се и на късметът, който никога не ме е напускал, защото така и не се научих да спра да вярвам в него. Дължи се на навикът ми да проявявам любопитство към тази професия всеки ден, без да изпитвам отегчение или усещане, че това в достатъчно.  Дължи се на пазара, който независимо какво се случва, успява да бъде благоприятен за нас. Дължи се на общо четиринадесетте години труд, в които всеки в екипа ни даде и продължава да дава максимума от себе си. Мога да изброя хиляди причини да се намираме в челните позиции на най-четените кулинарни сайтове в България. Всъщност, излъгах - точно 1001 .:)