Компанията за шоколадови изделия “Le Chocolat de poche” e разположена във френското градче Lucenay, намиращо се в сърцето на Beaujolais des Pierres. Брандът предлага на всички любители на сладкото и добрата литература, джобен, персонализиран вариант шоколади с послания, които докосват всяка струна на човешкото съзнание и сетиво.
Създателят на този уникален по рода си продукт Еманюел Аласиа, сподели пред ModARTs, за любовта си към шоколада, изкуството и към самия живот....
Кое се зароди първо във Вас, любовта към литературата и изкуството или към шоколада и кога решихте да ги обедините?
-Вие започвате с труден въпрос. Поетичните блокчета-книги "Le Chocolat de poche" без съмнение са плод на един продължителен процес на обучение, в течение, на който имах възможността да съчетая едновременно литературата, изкуството и лакомията. Не се ли съдържа именно в това ролята на обучението да възпита вкус към нещата и любопитството да продължиш самостоятелно в определена посока?
Кое обединява гастрономията, литературата и изкуството?
-„Le Chocolat de poche“ очевидно и вече беше време! По-сериозно, кулинарната наука не се ли състои в това да се съчетават вкусове, подобно на художниците, които придават на цветовете толкова реалистична хомогенност? Дали в същината на всеки кулинарен, литературен опит и в изкуството като цяло, не се съдържа това търсене на хармония от всички съчетани вкусове, от всички комбинирани цветове, от всички нюанси, които предлага животът?
Вие предлагате уникален за европейския пазар продукт, който, съживявайки класиката от изкуството и литературата, обединява креативност, новаторство и качество в едно. Живеем във време, водено основно от така наречената „бърза мода“, не изпитвахте ли притеснение да останете неразбрани от съвременното поколение?
-Благодаря ви за това, че признавате уникалността на поетичните блокчета-книги „Le Chocolat de Poche“. Не съм сигурен, че нашето време е чак толкова мотивирано от „бързата мода“, която споменавате. Смятам, че „бързата мода“ е отражение на отхвърлянето на корените, отражение на задъхващото се поколение, което много се е бунтувало срещу поддръжниците на традицията. Новото поколение не отхвърля ли един определен мит за прогреса? Не е ли именно то, което е в процес на преформулиране на необходимостта от търсенето на корените, на паметта като матрица, на основата, на която може да процъфти нашето съвместно съществуване? Изкуството, литературата и гастрономията са живите стълбове, които са основата на „Le Chocolat de Poche“. Отвъд класиката, имам шанса да си сътруднича със съвременни артисти като Фабиен Делакроа, който прави илюстрациите на много от шоколадите в духа на Бел епок. Тя не просто рисува Париж, а един мечтан Париж. Това е начин да се свържат традицията и модерността. Във всички случаи, вярвам в следващото поколение, което идва, за да да си присвои по свой начин тези предмети от нов вид: съществува ли по-нежен начин от книгата-шоколад, за да се срещнем отново с Молиер, Бодлер или Виктор Юго, но също и да открием отново Моне, Гоген или Анри Русо?
Към кого са насочени продуктите Ви?
-„Le Chocolat de poche“ е насочен към хората, които ценят шоколада и знаят какво да четат! „Le Chocolat de poche“ не се взема на сериозно. Не е необходимо да се познават големите имена нито в изкуството, нито в литературата. Всяко блокче шоколад представлява вкусова и културна изненада. То е повод за кратко, семпло и вкусно четиво. По-прозаично, разчитам на съдействие от страна на книжарниците, концептуални магазини, музеи и галерии от цял свят, с цел да разпространим тези неустоимо топящи се парченца култура!
Каква е творческата линия, която 'Le Chocolat de poche" изповядва и към която се придържа?
-С всеки шоколад „Le Chocolat de poche“ се старае да предложи съчетание между илюстрацията на корицата и част от литературно произведение, което се крие в опаковката. Връзката между самия шоколад, творческата корица и предоставения текст е възможно да варира. Сещам се например за един блок шоколад Ruby, с розов цвят, почти червенеещ, който свързвам със „Залязващото слънце“ на Клод Моне и поемата на Ередия на същата тема. Често връзката е по-трудно установима, мога да дам за пример с черен шоколад, произведен в Еквадор, съчетан с натюрморт от Мане и части от „Песни без думи“ на Верлен. Подобно на музиката, творческите и „шоколадовите“ вариации са безкрайни.
Датският артист Олафур Елиасон казва, че готвенето, подобно на изкуството е едновременно реактивно и креативно и че трябва да се оставиш на течението и да се довериш на сетивата си, за да е успешен крайният продукт. Смятате ли, че е прав и каква е Вашата философия на работа?
-Опитвам се да създавам вкус към нещата, да имам отношение към живота, без непременно да търся смисъл в него. Философия за живота, философия за работата, философия за радостта, може би. Това е една позиция, чрез която всеки е способен да приема това, което му се случва, без значение какви са изпитанията. Решението, първо да обичаме това, към което винаги ни предразполага шоколада – не е ли предварително условия, за да дадем шанс на света да ни дари с аромата си?
