22
Пет, Ян
10 New Articles

Спортната журналистка Лора Николаева: Ако бях персонаж от книга, щях да съм Хърмаяни от „Хари Потър”

Спорт
Typography
  • Smaller Small Medium Big Bigger
  • Default Helvetica Segoe Georgia Times

Журналистиката и литературата вървят ръка за ръка. Ако практикуваш тази професия, ако искаш да си добър в нея, логично и редно би било да четеш доста. От една страна, за да обогатяваш речниковия си запас, да развиваш въображението си. И разбира се, за да си информиран, защото все пак съществуват и по-специализирани издания. Затова и днес реших да ви срещна с  млада дама, която прави първите си стъпки в спортната журналистика, и се стреми да се утвърди като едно от по-новите и водещи лица в България. Представям ви Лора Николаева от сайта dsport.bg.

Почти не познавам човек, който не обича да чете. Книгите са нещо невероятно, чрез което човек се обогатява. Не мога да кажа, че предпочитам един стил пред друг. Когато едно произведение е хубаво, няма значение дали е роман, или поезия. Като журналист чета и творби на колеги, които умеят да разкажат историите на спортистите по увлекателен и запомнящ се начин, а не само чрез статистики и спечелени отличия, започва тя.

Родом от Стара Загора, Лора не крие пристрастията си към местния Берое. Но обещавам, няма да си говорим за футбол. Ще засегнем спортната тема след малко, но преди това нека се върнем към детството й, за да ни сподели кои са най-ранните й спомени, свързани с литературата. Не мога да се сетя коя беше първата книга, която прочетох, но помня, че "Приключенията на Лукчо" и поредицата за "Мери Попинз" ми бяха сред любимите, разказва тя.

Конкретно за Лукчо, и аз мога да споделя някои неща. Творбата на Джани Родари, макар и на пръв поглед забавна и лековата, всъщност ни учи на много, има голяма доза поуки, които можем да извлечем. Може би на първо място, че справедливостта не винаги тържествува, но пък доброто намира начин да победи. И дори и детска книжка, бих я препоръчал и на част от възрастните.

Може и да звучи странно за 25-годишен човек, но моята любима книга си остава Хари Потър. А ако можех да съм героиня от литературно произведение, бих казала Хърмаяни точно от поредицата за Хари Потър. Независима, силна, упорита и понякога дразнеща. Такава е и Лора - особено последното, продължава през смях журналистката.

 Каквото и да кажа за очилатия магьосник и приключенията му, все ще е малко. А повярвайте ми, мога да говоря с часове за него. Вероятно съм прочел всяка от книгите поне по 10 пъти, гледал съм всеки от филмите по 5, а големи пасажи помня буквално наизуст. Пък и мисля, че няма човек, който да не е чувал за Хари, Рон, Хърмаяни, Дъмбълдор, Хагрид и останалите персонажи. И все пак, ако случайно не сте чели поредицата, великодушно ви позволявам да зарежете тази статия тук, да изтичате до най-близката книжарница, и да се потопите в безграничния и фантастичен свят на магията.

 И колкото и хубаво да би било да можем да лекуваме болести с едно замахване на пръчка и просто заклинание, колкото и забавно да би било да яздим метли, то не е лошо да се завърнем и към реалността. Защото както казва самият Албус Дъмбълдор: Не е добре да се захласваме по мечтите си и да забравим да живеем”. Но вместо да се концентрираме върху мечтите за магия, можем да се убедим, че тя всъщност наистина съществува. И според Лора е свързана с ансамбъла ни по художествена гимнастика, като тя намира връзка между него, книгите...и да, магията! Четейки дадена книга можеш да се пренесеш в друг свят, извън обичайната сивота. Една хубава книга те грабва още с първата си страница и не можеш да я оставиш. Спортът-изкуство, а имено художествената гимнастика, също го умее. Има гимнастички, които са истински артисти на килима. Умеят да пресъздадат музиката, и енергията, която тя създава, в движенията си. След първото им движение не мигваш, докато не дойде краят на историята, разказвана на килима. На невярващите препоръчвам да изгледат съчетанието на българския ансамбъл с 5 обръча от 2018-а година, поставено върху "Безродна невеста".

Да, Хари Потър не е реално съществуваща личност. Но мисля си, успяхме да се убедим, че магията наистина съществува. Тя е в книгите, в изкуството, в спорта...навсякъде около нас. Просто трябва да можем да я видим!