22
Пет, Ян
10 New Articles

Спортната журналистка Ралица Йотова: „Четенето е най-доброто средство против житейските проблеми”

Спорт
Typography
  • Smaller Small Medium Big Bigger
  • Default Helvetica Segoe Georgia Times

За любителите на спорта и в частност футбола, името на Ралица Йотова е добре познато. Дългогодишен член на екипа на topsport.bg, тя е сред популярните автори сред феновете на играта, а интервютата и анализите й винаги са се отличавали с обективност и подчертана страст. Сега обаче настъпи моментът Рали да застане от другата страна, и на свой ред да отговори на някои питания. Е, всички те са с литературна насоченост, а това направи разговора още по-любопитен.

"За мен четенето е най-доброто средство против житейските проблеми. Няма такава тъга, която един час четене да не може да разсее". Цитатът е на Монтескьо и е един от любимите ми! Книгите те пренасят в един съвсем различен, чист свят, изпълнен с чудеса, ако щеш. Да, филмите също се справят доста добре в тази насока, но как би могъл да замениш миризмата, лъхаща от страниците на книга, която отваряш за първи или за стотен път?”, започва тя.

Всеки един от нас има произведения, които е разлиствал многократно. В случая на Ралица, едно от тях е „Пипи Дългото Чорапче”, което и до ден-днешен си остава любимата й книга. Или хайде, една от любимите, защото е прекалено сложно да се спре на само една.

„Това е доста труден въпрос. С годините любимите ми книги доста се промениха. В момента фаворитите ми са "Човек на име Уве", "Тайната история на българския футбол", "Книга за мечтатели", "Да се осмелиш да шофираш", "Тънкото изкуство да не ти пука", поредицата "Игра на Тронове"... Списъкът е безкраен”, разкрива тя през смях.

                                                           

Съдейки от това откровение, лесно можем да се досетим, че родената в Плевен журналитска не обича да слага граници в света на литературата. И предпочита да не се ограничава до само един стил.

„Абсолютно си прав. Всяка книга, която е способна да ми донесе някаква емоция, си заслужава да бъде прочетена. Дали ще е биография на известна личност, любовен момичешки роман, детайлен трилър или комикс... Няма никакво значение. Две от последните книги, които прочетох, на пръв поглед нямат нищо общо помежду си - "Човек на име Уве" и "Чернобилска молитва". След всяка глава обаче, и при двете, очите ми бяха пълни със сълзи.  

Признавам, че като човек, отдаден на футбола, най-често чета спортни биографии и книги, разкриващи любопитни и не толкова известни истории, свързани с любимия на милиони по света спорт. Човек може да научи много неща за живота, дисциплината или пък за бизнеса от спорта.  Не на последно място обаче, обожавам да препрочитам книжките на Дисни! Независимо на колко години сме, според мен е изключително важно да съумяваме да запазим детското в себе си.“ Хубаво е от време на време да сложиш "розовите очила" и отново да си на пет, казва тя с усмивка. Но все пак добавя: Биографичният жанр сякаш си остава предпочитан от мен! Комиксите също са доста важна част от ежедневието ми.

За да бъда максимално откровен, последното изречение ме изненада. Когато бях дете, аз също бях редовен читател на комиксите „Мики Маус”, а дори до сега съхранявам част от колекцията си. Но винаги съм смятал, че те са по-полулярни сред мъжката аудитория. Ралица обаче ме озадачи още повече, когато продължи разсъжденията си по темата.

„Ако можех да съм някой герой, бих избрала Жената Чудо! Харесвам идеята зад създаването на комикса. Във време, в което жените все още не са имали правата, които притежават към момента, да бъде създаден национален герой, който да вдъхновява, да е силен, независим и да е Жена, за мен е изключително революционно. Предполагам, че не е всеизвестен факт, но създаделят на "Wonder Woman" - Уилям М. Марстън е бил вдъхновен именно от движението на суфражетките и силно се е интересувал от правата на жените. Жената Чудо е изкусителна амазонка и същевременно с това силна, състрадателна и истински воин. Не мога да си представя по-вдъхновяващ герой, особено за нежния пол”.

Тук е редно да направим вметката, че макар комиксите често да съдържат текст, те по-скоро спадат към категорията на изобразителното изкуство. Съвсем логично стигаме до извода, че то също предизвиква бурни емоции в спортната журналистка.

"Харесвам киното и театъра, но изкуството заема първо място в сърцето ми, така е. Причината е, че с това е свързано средното ми образование. Завършила съм "Християнско изкуство и култура". Сега обичам да посещавам места, на които се рисува с чаша вино (смее се). В тези 3-4 часа нищо друго няма значение освен бялото платно и боите пред теб. Можеш да развихриш въображението си, а резултатът после винаги си заслужава”.

Независимо от всичко, голямата любов на Ралица си остава футболът. Който, оказва се, има доста допирни точки с литературата.  Разбира се, че има. Футболът е еуфория! Емоция! Страст! Също като книгите... Преди няколко години преминавах през труден период в живота си - бях изгубила много близък човек, на когото посветих текст, в който много добре е описано именно това, за което ти ме питаш. Ето част от него:

...

"В началото дори продължавах да му се обаждам, когато имаше гол или дискусионна ситуация. В еуфорията просто забравях, че от другата страна на телефона няма кой да ми отговори. Именно това прави футболът с хората - кара ги да забравят собствените си проблеми за 90 минути. Без значение през какъв период от живота си преминаваш - дали си загубил близък човек, дали имаш финансови проблеми, останал си без работа, детето ти е болно... Лекът е в тези ценни 90 минути. Поне за мен, а вярвам и за доста други хора по света".

Тук някъде можем да си припомним онзи цитат на Монтескьо, с който започна този текст. "За мен четенето е най-доброто средство против житейските проблеми. Няма такава тъга, която един час четене да не може да разсее".

Още ли се съмнявате, че между книгите и футбола има много общи неща?