"Да бди над нея" е голям роман с продължително ехо след себе си. Притча за човека, приятелството, предаността и всички измерения на изкуството.
"Красотата на злото е тъкмо в това, че не изисква никакво усилие. Достатъчно е да гледаш как се случва."
Носителят на награда Гонкур за 2023 г., Жан-Батист Андреа отваря широко вратите към човешките слабости и пороци, използвайки като отправни точки главните действащи лица Виола и скулптура Мимо (Микеланджело Виталиани). Авторът разгръща пред читателя едно приятелство, родено от различията и превърнало се в смисъл на всичко. Жан-Батист създава толкова реални образите на Виола и Мимо, че читателят остава с усещането за съпреживявяне на всеки техен избор, всяка грешка, копнеж, които те правят.
"Най-страшното насилие е навикът."
Горчив и същевременно смел, това е роман и за предателството и алчността, вкоренени в човешката природа. "Да бди над нея" директно противопоставя вярата във висшето срещу материализма.
"Поръчали ми бяха Пиета, за да се помирите. Девата, която оплаква кървящото тяло на Христос. Обаче ето какво: може и да не ви харесва, но щом Христос е страдание, Христос е жена."
Трудна за четене книга, в която няма да намерите сладникава романтика, а болезнена преданост между двама другари, чиито нишки на приятелството ги води винаги един към друг. Определям "Да бди над нея" като роман отвъд времето, в който изкуството ражда смисъл и обединява.
Прочитайки финалните редове осъзнавам за пореден път, че животът има няколко сюжетни линии, които избират посоката и проводника си, трансформират се и прераждат отново и отново в човешката нишка на времето. "Да бди над нея" е изключително богат емоционално роман, който по невероятен начин напомня, че историята се повтаря и цикличността на деянията, човешките стремежи, страсти за власт и материални богатства, за които Жан-Батист говори от страниците, винаги са били част от нас и от човешката природа.
