"Камбаната" носи изумителен социален и емоционален заряд. Авторът Недялко Славов размахва перото с невероятна виртуозност и майсторство, за да ни въвлече в блатото на битието, което самите ние си създадохме.
"Пеещо време. Приповдигнато. Защото и времето е като хората. Веднъж ходи на пръсти, друг път тича като бясно. После пак се влачи като пребито."
"Камбаната" е книга, напоена от страстен хуманизъм, която ни припомня откъде сме тръгнали, къде сме сега и какви няма да бъдем. Падението и спасението, животът и смъртта, светлината и мрака - всички те препускат из романа, надпреварват се, отразяват се в човешкия образ, а после го пускат на парчета.
Романът на Недялко Славов натиска червения бутон на паметта, за да опомни обезличения модерен, глобален свят и да го постави на мястото му, засрамвайки го, от това, в което се е превърнал. Книгата безпощадно идва, за да ни отърве от заблудите, в които сами приехме да живеем, смирявайки се пред леността на времето, глупостта и алчността на властта. Без капка състрадание към читателя, с усещане като от удар от камшик, "Камбаната" бие в такт в съзнанието ни и отключва съпротивителните сили, вкоренени дълбоко във всеки един от нас.
"Защото и вътре, и вън човек има смъртна присъда, но когато е на свобода, се моли денят му да е безкраен, а когато е в килията - да е едно премигване. Това прозрях в оная тишина. Двете най-важни неща на света.
Свободата и Любовта.
Само те бяха повод да отлагаме края.
Само за тях си заслужаваше тази агония - Животът!"
"Камбаната" е изключително отрезвяващ роман, показващ какъв свят създадохме и в каква среда на материалност и бездуховност живеем. Обезличихме доброволно най-свидното - идентичността си, заличихме и обезлюдихме земите си, отказахме се от корените си, за да бъдем уж по-добре, ... като другите. Морален разпад и духовно извисяване - и двете диаметрално противоположни състояние намират място в романа, и двете са част от човешката природа и всичко е въпрос на избор - от кои да бъдем.
